Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

7. ТЕРОР И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Думата терор е с латински произход и означава "ужас". А какво представлява ужасът? Най-простичко той може да бъде определен като силен страх. Ние вече знаем, че общо взето страхът е чувство или дори състояние (със своите психо-физиологически характеристики), което предизвиква силен Дискомфорт главно у Детето (а понякога и у Родителя) в Его на личността.

В зависимост от това, дали се осъществяват някакви конкретни действия за предизвикването на "ужаса" или само се създава обстановка на заплаха, че съществува възможността от осъществяването им, можем, условно, да разделим терора, съответно, на активен и пасивен. Важното е обаче, че и в двата случая терорът (страхът, ужасът) е налице и предизвиква Дискомфорт у личността.

Терорът може също да бъде осъществяван както от страна на властта (т.е. като форма на управление) в дадено общество, така и от обществени (формални или неформални) групи- наричат ги терористични организации (или "групировки"). Съществува и възможността да се извършват терористични актове от отделни личности - терористи, които могат да са членове на властта, на някоя терористична организация (групировка) или да действат по лична инициатива.

Терористичното управление, когато се прилага от властта, се характеризира с поддържането на постоянна заплаха за извършвне на терористични актове и с периодичното им извършване. В този случай страдат много повече личности - практически всички, които не са в структурите на властта (а понякога и служещите в тези структури също са под напрежение). Те са принудени, чрез своето поведение и конкретни постъпки, постоянно да избягват възможността за упражняване на насилие точно върху тях - а това насилие е с цел да се поддържа ужасът (терорът) у останалите членове на обществото. В този смисъл, конкретните извършители на насилствените актове - те, в повечето случаи са демонстративни, за да имат по-голям обществен резонанс и да се поддържа управлението - нямат обикновено за цел да изпитат Удовлетворение или Утешение (макар че това не се изключва като "страничен ефект" от "работата" им) - те просто(?!) изпълняват нечии заповеди.

Представете си (сигурен съм, че за повечето от вас това няма да представлява трудност) едно общество, където повечето му членове са в постоянен Дискомфорт - как мислите, колко дълго може да просъществува обществото, преди да се разпадне и да се превърне в различни обществни групички, някои от които даже подкрепят (уж) действията на властта? Какво могат да направят всички тези хора, за да постигнат поне миг-утешение?

Възможностите, личните възможности, не са толкова много, но има, все пак, няколко основни.

Първата е да избягаш от обществото - ако това е възможно.

Втората е да постъпиш доброволно на служба в институциите на властта (ако, разбира се, те приемат) - така поне ще защитиш себе си и близките си от възможността да бъдеш обект на насилие (терор). Последното обаче не винаги е гарантирано - това първо, и второ - извършваната от тебе самия "работа" може да бъде такава, че да е несъвместима с образите на някои от субструктурите на твоето Его и/или Суперего, което ще ти причинява постоянен Дискомфорт, на който ще можеш да противопоставиш единствено Утешението, че правиш всичко това само заради запазване на своите близки.

Третата възможност е "бягство от действителността" чрез използване на различни (или достъпните поне) утешителни заместители - например, такива като алкохол, наркотични вещества, осъществяване на насилие върху други личности, т.е. отвръщане на терора с терор (лично или чрез участие в група от съмишленици). Естествено, тази възможност не носи истинско Утешение, а постепенно води към гибел, поради постоянното повишаване на Дискомфорта след всяко поемане на утешителен заместител и преминаване действието на постигнатото миг-утешение.

Четвъртата възможност е по силите на повечето от нас, макар че ни се внушава точно обратното (така е изгодно на власт-имащите) - използвайки максимално своето Его и по-точно Възрастния, подпомогнат от останалите субструктури на личността, да се стремиш да обединиш около себе си колкото можеш повече личности, които ще възприемат идеята и надеждата, че властта никога не е вечна и промените могат да настъпят още сега - в рамките на нашия живот и благодарение на "нашите съвместни действия". Това може да изглежда и революционно като възможност, но историята ни убеждава, че този вариант винаги има своите шансове - макар и в различна степен.

Петата възможност не е за всеки, а за тези, които имат шанс да я използват и които или нямат свои близки, или не се интересуват от тяхната съдба (на принципа "всеки да се оправя сам и както може") - отшелничество (като частна форма на отчуждението) в манастир, в някоя "глуха" провинция (където терористичното управление не достига в пълната си степен на изразеност и "може все още да се живее") или друго подобно "забравено от бога" (и от властта) място - например в психиатрична клиника(?!). Тази възможност би могла да донесе Утешение, но това не винаги е задължителният краен резултат. Избягването на определен вид консуматори на утешение и заменянето им с други води отново до Дискомфорт, но с друго съдържание, което може да се окаже не по-слабо въздействащо на личността.

И накрая, самоубийството - като вариант на бягство от действителността, лично аз не считам, че води до Утешение, макар да допускам, че начинът на извършването му, както и самият процес на напускане на "този свят", могат да доведат до миг-утешение. Освен това, самоубийсвтото е вариант на избор само тогава, когато ситуацията е обективно безутешна, безнадежна (което на практика е почти невъзможно да се определи със 100% вероятност) и остава вярата, че, може би, има поне живот и след смъртта, който обаче не може да бъде по-безнадежден и по-лош от този, който напускаш доброволно...

Друга е философията на терористичните организации (или групировки). Членовете на такива организации са личности, които са възприели "истините" на определена идеология, за реализирането на която е необходимо да се извършват точно определени действия, една основна част от които са терористичните актове.

Личностната структура на такива хора би могла да се охарактеризира с това, че тяхното Суперего е променено (вариант "Социопат" С11, както и С2, които обикновено "работят" съвместно) и не съответствува на средностатистичеките изисквания на Суперего на отделните членове на обществото. В този смисъл от гладна точка на терористите (членовете на терористичните организации) те ще получат своето Утешение, ако си свършат добре работата и изпълнят точно заповедите на преките си командири или духовни лидери и при това, са все още живи, т.е. тук става въпрос за тези терористи, които не можем да причислим към "терористите-камикадзе". Те ще изпитат Утешение от намаляването на напрежението в своето Суперего (за тях това е постижение + достижение + чиста съвест, т.е. тяхната "социална реализация"), както и от конкретните награди или получаването на утешителни запаси (най-често във вид на техния еквивалент - парите), което ще намали повечето, ако не и всички, напрежения в Его. Тези бележки са особено валидни за С11 - водачите, лидерите на терористичните организации.

Когато обаче става въпрос за С2 или за терористи-камикадзе, главният момент еВярата, а не Надеждата за получаване на Утешение след смърттаили даже по време на нея - колкото и мигновена да е тя (вече знаем, че времето, от една страна, се възприема по различен начин от всяка личност, и от друга - в зависимост от събитието, което се изживява, т.е. ситуацията). Важен момент в обучението на такива "терористи-самоубийци"(освен специалните познания за начините на извършването на терористическия акт) според мене е даването на добре структурирана Вяра,че това е начинът да постигнеш спокойстиве на духа (т.е. Утешение, че постъпваш "правилно") и отнемането на всяка възможна Надежда, че съществува друга алтернатива на поведение, при която можеш да постигнеш "спокойствие" (Утешение) приживе.

Аз например не мисля, че начинът за борба с така наречения "международен тероризъм" е физическото ликвидиране на отделните лидери (ще се появят други - това е гарантирано 100% и всички го знаем) или пък блокиране на банкови сметки и други подобни "техники" от типа "на ножа - с нож".

Подозирам, че това се разбира много добре от всички държавни ръководители, борещи се с международния тероризъм чрез използване на грубата сила. Те използват силовия метод по съвсем други причини - но нека не разкриваме "техните тайни" - властта, политиката, икономиката и глобализацията изискват да се действа по начини, които често ни показват, че международният тероризъм е като че ли вторичното явление, предизвикано от други действия, които можем уверено да посочим за първични и стимулиращи създаването на международните терористични организации...

Всичко това много прилича на една игра, в която сам си създаваш проблемите (враговете), влагаш средства за решаването им (обогатявайки между другото и себе си лично), решаваш проблемите (ликвидираш враговете си) и награждаваш участвувалите в този процес - те са изпълнили обществения си дълг (показва се на членовете на обществото колко е важно да изпълниш дълга си) и показваш ефективната работа на властта. Обществото, в лицето на отделните личности, е оставено с илюзията, че за него се грижат (представителите на властта) и неговите членове изпитват миг-утешение до извършването на следващия терористичен акт. (Предлагам на тези, които са пропуснали да гледат филма "Бразилия", да го намерят и да го видят...).

И така, може би се питате какво решение предлагам аз. Решението е съвсем просто да бъде изказано и сравнително трудно, но не невъзможно, да се осъществи. Трябва да се даде Надежда за алтернатива - на всички, за които съществува дори и минимална възможност да изберат Вярата, че ще получат Утешение само след смъртта си, извършвайки терористичен акт (с цел отнемането на живота на други хора и Утешението на техните близки).

Дайте Надежда на хората, че могат да изпитат Утешение тук и сега!

Ако трябва, ако не можете да им я дадете, продайте им Надеждата за Утешение! Обръщам се именно към власт-имащите - особено към ръководителите на най-силните (наричащи себе си "велики") държави.

Надежда за Утешение - тук и сега! Или поне им оставете някаква надежда, че има алтернатива - не им отнемайте всичко...

В противен случай, ясно е, че изводът се натрапва от само себе си - някому е изгодно да ги има и терористите-камикадзе, и терористичните организации, и техните командири, и техните духовни лидери, и тяхната идеология. Кому е изгодно? Ето ви един реторичен въпрос...

Така получаваме един постоянен враг, с когото имаме право да се борим с всички средства и да оправдаем харченето на огромни суми пари за тази цел. (Сигурно не е далеч времето, когато ще бъде въведен данък "антитероризъм".) В крайна сметка, създадените силови структури за борба срещу организираната престъпност, в частност - международния тероризъм, така се "борят", така изпълняват своите функции, че защитават не Иван, Жан, Жуан, Хуан, Джон, Йон или някого от нас, а именно своите "господари" - тези, които са ги създали - представителите на властта.

Да, трябва да си спомним само най-големите терористични актове и да видим кои са загиналите - колко от тях са представители на висшите ешалони на властта. Добре, че от време на време, се намира някой "психично разстроен човек", който да аткаува директно висши чиновници и ръководители, за да имат и те оправданието, че са поставени в същите условия като всички нас.

В същите условия - друг път! Ами, нали като се огледаме около себе си, виждаме, че нашите "условия" се различават значително от показваните в рамките на различните парламенти, Белия дом, Кремъл и т.н. По същия начин се различава и защитеността ни спрямо различни престъпници и терористи, от защитеността на хората във властта...

Но те пък, често се борят за по-високи постове и понякога се избиват помежду си... Рискове на професията, т.е. "там, на високото е много ветровито...".

И накрая, може би е излишно да спомена, че съществуват и отделни самотни личности, останали без всякаква Надежда (отново), които самоубивайки се на публично място, нерядко могат да доведат до гибелта и на други - случайно оказали се там хора. В днешно време е почти 100% сигурно, че първата версия ще бъде - терорист! "Това беше терористичен акт!", а после, всички знаем, опроверженията се печатат на последните страници с малки букви, за разлика от сензационните, но не отговарящи на истината, новини...

Бих искал да завърша тази част отново с призива:

Дайте им Надежда - тук и сега!...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.