Трета глава - Утешението. Утешителен анализ

1. УТЕШЕНИЕ - ПРОИЗХОД НА ДУМАТА, КАКЪВ СМИСЪЛ СЕ ВЛАГА НАЙ-ЧЕСТО В НЕЯ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

По-лесно е да покажеш на някого вратата, отколкото изхода.

Всичко, което с вас разглеждахме дотук, честно казано, беше с цел да ви подготви за възприемането на едно понятие, което в ежедневието се употребява много често, но в него се влага различно съдържание. Това е понятието (или думата) "утешение". Колко пъти сте чували за "безутешни" ситуации, за състояние на пълна "неутешимост" ("той плачеше неутешимо"), за това, как еди-кой си постоянно търси утеха или утешение в еди-какво си? Много пъти, нали? Аз също - и не само в медицинската ми практика, където забелязах, че да утешиш човека, е най-важното нещо, независимо от необходимото или прилаганото лечение. А какво да кажем за близките на заболелия, за тези, които го обичат и страдат заедно с него? От какво страдат те? Нима не искат да бъдат утешени?...

Но дори и да оставим настрана медицината и съпътствуващите я обстоятелства и взаимоотношения между хората, то в ежедневния живот ни се представят постоянно - всеки ден (!), случаи и жизнени ситуации, за които, ако поразмислим, ще разберем, че липсващото утешение е основната причина за състоянието на даден човек, или, обратно - достатъчно е да утешим човека и той ще реши останалите си проблеми сам. Колко хора се стремят да получат утешение (или утеха) дори в последните секунди от живота си? Та нали именно това ни се показва постоянно както от киноизкуството, така и в литературата? Колко пъти сме наблюдавали една и съща картина - героят (литературният или в киното) вече умира, но... иска да му се прости, или някой конкретно да му даде прошка; или задава въпроси от типа: "нали добре се справих, а?" (и винаги, като че ли, всички осъзнават, че това последно утешение сме длъжни да дадем на умиращия човек)?

Тук искам веднага да ви припомня, че под Утешение по-нататък в текста ще разбираме именно достигането на това Най-благоприятното състояние на нашето Аз (Его), което е резултат от наличието на съвкупността от трите главни части на Утешението - Успокоение (за Детето) + Признание (за Родителя) + Свобода (на мисленето и действията за Възрастния).

Но нека не забравяме, че в самото начало на нашия живот - на етап новородено, цялото ни Его се състои само от Естественото Дете (поне за известен, сравнително кратък, период). Следователно, Утешението на новороденото ще съвпада с Успокоението (на неговото Естествено Дете). Едва по-късно, да кажем след месец-два-три, когато започне оформянето на Родителя и съответно на Адаптираното Дете, към Успокоението ще започне да се прибавя малко по малко и Признанието (за Родителя) - така, на практика ще съществува етап, също сравнително краткотраен, при който Утешение = Успокоение + Признание. При това, Успокоението ще бъде вече по-богат на съдържание и по-сложен процес, заради присъствието на АД. Едва с появата на Възрастния и постепенното му развитие ще стигнем до горната "формула" за Утешението, съставена от три части. Все пак прави впечатление, че единствената постоянна величина на всеки етап е Успокоението (т.е. достигането на Най-благоприятното състояние за Детето).

По-нататък ще проверим хипотезата - "Ако Успокоим Детето, то до голяма степен, т.е. на практика сме Утешили човека".

Веднага бих искал да ви предпазя от мисълта, че достигането на Утешение е нещо, което, след като вече си го направил, можеш да забравиш за него и да продължиш живота си по-нататък. Не. В случая става отново въпрос за състояние, което е форма на динамично равновесие между много фактори и когато това равновесие се наруши - "изчезва" и блаженното състояние, наречено Утешение. Защо е така ли? Ами, аналогията, която по-скоро трябва да направите, е с храненето. Храним се всеки ден и то по няколко пъти (обикновено). Защо? Защото ни е необходима енергия за всички наши жизнени процеси, действия и пр. Следователно, в храната се съдържа ограничено количество енергия - това от една страна, а от друга - всички тези жизнени процеси са консуматори на енергия, т.е. те я изразходват и ние трябва да поемем отново храна, за да се запасим с енергия. Всичко това изглежда "до болка" елементарно, но само когато става въпрос за храненето (макар че няма такова нещо, което да е толкова елементарно, колкото би ни се искало да бъде)...

Кои са обаче консуматорите на Утешение? Всеки ден ли е необходимо то? До каква степен можем да бъдем утешени, т.е. можем ли да степенуваме Утешението и да го сравняваме в количествено отношение (има ли по-утешени и по-малко утешени хора)? Какво става, когато дълго време не получаваме Утешение - доколко то ни е жизнено необходимо, или можем да "изкараме" (както например без храна) известно време без необходимата ни "доза" Утешение? Какво ни утешава най-добре или за всеки от нас "обектите" на Утешение са различни? Ако Утешението е толкова важно за нас, защо досега никой не е разгледал отделно и подробно неговата същност и необходимостта от него, както например е направено с храненето?... Въпросите са много и следват логично един след друг.

Но, нека започнем със самата дума - утешение. Какъв е нейният произход и какво съдържание се влага най-често в нея? Ще потърсим и културните различия (ако има такива), които почти винаги дават отпечатък върху езика, на който говориш, т.е. ще разгледаме как се превежда думата "утешение", поне на някои от най-употребяваните в момента езици (и не искайте от мене невъзможното - все пак, не забравяйте, че аз съм човек като вас - няма да мога да намеря превод на думата на всички езици).

Когато отворите произволен тълковен речник (а най-добре няколко такива речници) ще се убедите, че думата "утешение" е свързана с куп други думи (понятия), които на пръв поглед изразяват различни неща - успокояване (Д), развличане (Д), облекчаване (Д), ободряване (Р), доволство (Р), комфорт (В), удобство (В), подкрепа (Р), помощ (Р), удовлетворение (Д), уют (Д), потвърждение (Р), да зарадваш някого (В), удоволствие (Д), забава (Д), добро самочувствие (В). Ако се вземат като съвкупност всички тези думи и се вникне в смисъла, който изразяват, ще се убедите, че до голяма степен става въпрос за няколко основни състояния - обозначените с (Д) се отнасят главно до Детето, с (Р) - до Родителя, а с (В) - главно до Възрастния. Макар това разделение да е твърде условно.

На Латински има също толкова много преводи, някои от които са направо забележителни. Например, утеха - oblectamentum, като това понятие веднага се свързва с живота - oblectamentum vitae - утеха на живота; утешавам - consolari, confortare, tollere, levare, relevare, allevare, sustentare, solatium afferre, praebēre; утешавам се - oblectare se, oblectari, consolari; утешение - consolatio, solatium, solamen, confirmatio, medicina(!), lux(!); утешител - consolator, paracletus. (Дори и аз бях поразен, че един от преводите на утешение на латински е медицина! Освен това, латинската дума lux означава още и светлина! Утешението е светлина и светлината е утешение - как ви се струва?!).

Интересен е фактът, че в повечето тълковни речници с думата утешение се обозначава както състояние, така и действие.

На английски също могат да ви направят впечатление някои от думите, които ние често използваме, като че ли, в друг контекст: сonsolation, consolatory, comforting, consoling, comfort, console; console oneself (утешавам се!); take comfort; seek consolation (in) - търся утешение (в); be comforted/consoled (by) - да бъдеш утешен (от); find comfort/consolation (in) - намирам утешение (в); това, което утешава, успокоява, развлича - solace; слаба утеха - cold/Dutch comfort (лек намек, че утешението е свързано и с топлината); Утешител - Comforter, Consoler; Утешителен - consolatory, comforting, consoling. Освен това comforter означава още и... биберон(!). И след като видяхме, че толкова често утешението се свързва в английския с "комфорт" - comfort, то най-поразителното за мене беше, че The Comforter се превежда като Светия Дух(!)...

В руския език понятията, преводите и значенията са приблизително както и на български - като добавим даже, че утеха и утешение се пишат точно по същия начин, т.е. използват се просто едни и същи думи.

В украинския език думата "утешавам" се превежда като тiшити, утiшати, потiшати, розраджувати; розважати (развлечение); забавляти (за плачещо дете (!)). Същите думи се свързват още с да зарадвам, доставям удоволствие, успокоявам. "Утешение" се превежда като утiха, потiха, розрада, розвага (развлечение). Утiха означава още радост, удоволствие, наслаждение (това, което предизвиква приятно чувство), развлечение (приятно прекарване на времето), забава. Например, производната дума утiшатися означава: радвам се на някого или на нещо, изпитвам удоволствие от нещо, намирам удоволствие (радост) в нещо, наслаждавам се на нещо, забавлявам се с нещо, възхищавам се или изпитвам възторг от някого или нещо, утешавам се (успокоявам се).

В немския език за "утеха" и "утешение" се използват главно думите Vergnügen, Freude, Trost. Думата Vergnügen означава главно удоволствие, радост, доставям удоволствие, развлечение, забава, утешавам се, веселя се, развличам се. Думата Freude означава радост, удоволствие, веселие. Най-интересна за нас обаче е думата Trost и нейните производни. Именно Trost се превежда като утешение, а trost spenden като утешавам. Интересни са и другите приложения на тази дума - trost schöpfen означава получавам утешение, trostbringend - утешителен, trösten - утешавам, да се утеша, tröster - утешител. Интересни са и думите trostlos, trostlosigkeit. Първата означава безутешен, а втората - безрадостен, безнадежден. И, накрая, думата trostwort, която освен утешение, означава още и утешителна дума. Не случайно съм дал в курсив тези два превода - единият ни подсказва, че утешението има връзка с надеждата, а другият - че думите, сами по себе си, могат да утешават. По-нататък ще се опитам да доразвия тези, като че ли очевидни, връзки и идеи.

Френският език ни предлага за утешение - consolation, за утешителен - consolant, consolateur, а за утешавам - consoler.

Ще ви дам възможност и вие да се поровите в речниците, за да изпитате същите чувства като мене, когато откривах, че думи, за които си мислех, че знам значението им, се използват и означават съвсем други, понякога неочаквани, неща...

Някой друг път ще се постарая да ви представя преводите и значението на думата утешение и на някои други езици - испански, италиански, португалски, гръцки, румънски, унгарски, китайски, японски, арабски, иврит и пр. ;-)...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.