Втора глава - Същност на човека

2. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ИД-ЕГО-СУПЕРЕГО: "ВЕЧНИТЕ ДИЛЕМИ" - РЕШЕНИЯ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Тук бих искал да продължим с разглеждането на функционирането на системата Ид - Его - Суперего, но от малко по-друга гледна точка - нека дори да е по-елементарна, но нашата цел ще бъде да получим една по-ясна представа. Дали ще стане именно така - ще прецените вие...

Нека само си припомним още веднъж накратко какво представлява нашата личност, в рамките на разглеждания от нас модел - соматично + психично + социално.

Обаче, трябва да внесем една яснота във възприемането на социалното. Нима то е представено само от Суперего в човешката личност?

Всички знаем например, че нашият добър съсед Иван става съвсем друг, когато облече своята полицейска униформа! Или пък Петър, който щом влезе в своя кабинет, започва да се държи по съвсем друг начин - просто на вратата на неговия кабинет пише "КМЕТ". Значи има още нещо, което е извън нашата личност и произхожда от "местоположението" на дадения човек в дадено време в обществената структура, но оказва пряко и съществено влияние върху всеки от нас. Тази втора производна, която е чисто социална по произход, и е извън нас (за разлика от Суперего), ние ще наречем за краткост "социална роля". Очевидно е, че човек може да "влиза" и да "излиза" от своята социална роля, но кога и как ще го направи, зависи от много неща - както от страна на неговото его-състояние, така и от страна на социалните фактори и техните производни (Суперего). Освен това, най-елементарно можем да разделим социалните роли на две големи групи: Формални (служебни) и Неформални (неслужебни). Надявам се, че за всеки от вас е очевидна разликата - едно е да разговаряш с полицай по време на изпълнение на служебните му задължения (формална роля), друго е да общуваш с мъжа си например, когато той е "надянал" социалната си, но неслужебна (неформална) роля на съпруг...

Ще ви помоля по-нататък да възприемате Социалното като съвкупност от три елемента - Суперего, Социални Роли (СР) и други социални фактори. Първият е в нас като част от нашата личност, а другите два - извън нас.

Сега бих искал да се спрем на това, как общуват помежду си Ид, Его - и по-конкретно неговите елементи: Родител - Р, Възрастен - В, Дете - Д (Естествено Дете - ЕД и Адаптирано Дете - АД), а също и Суперего с неговите подсъставки, за които стана въпрос по-горе - Р*, В*, ЕД*, АД*. Какви са "целите" на всяка от тези структури, какво ги "безпокои", как се отразява това върху останалите, към какво състояние се стреми всяка от тях, за да се "чувствува комфортно" и да не създава проблеми на другите, т.е. на личността като цяло.

За да ни бъде по-лесничко, при създаването на разбираема представа, а и за да мога самият аз да ви покажа по-ясно мислите и идеите си, ще схематизираме максимално модела, т.е. за начало ще опростим всичко, а после постепенно ще добавяме пропуснатите елементи и ще "усложняваме" картината до получаването на целия портрет или образ, до създаването на една по-пълноценна и "жива" представа.

И така, нека да разгледаме няколко двойки понятия, противоположни по смисъл и значение. Условно аз ги нарекох "дилеми". Думата "дилема" идва от две гръцки думи, които поотделно означават "две (или два пъти)" и "приемане". Най-често с "дилема" се обозначава необходимостта да се избере едно от две противоположни обстоятелства или възможности.

В логиката пък "дилема" е "двойно предположение само с едно решение". Сами разбирате вече защо двойките понятия, които ще разгледаме по-долу, нарекох дилеми - защото процесите, които ще разглеждаме съвместно с вас, винаги ще избират, като че ли, една от двете възможности като определяща, а втората ще бъде представена дотолкова, доколкото да не се разпадне процеса и да протече в зададената посока от превалиращата тенденция. Поради това, когато кажем "двойка" ще имаме предвид структурната част на проблема, а когато казваме "дилема" - неговата функционална част.

Така тези двойки или дилеми ще ни помогнат за по-лесното разбиране на протичането на интересуващите ни процеси. На първо място двойката:

1. Либидо - Мортидо

Вече казахме, че ще възприемаме тези две понятия като изразяващи двете противоположни сили в живите биологични организми - съставни части на силата Биос.

Либидо - силата и нейните производни сили, проявяващи се под най-различни форми, с обща тенденция към конструктивно, съзидателно, утвърждаващо процесите на "оздравяване", растеж, развитие, размножаване, изграждане на качествено нови структури, творческо начало, която се противопоставя на съществуващата физична тенденция към възможно най-ниското енергетично ниво на дадена система - ентропията.

Мортидо - силата и нейните производни сили, които имат точно противоположно действие, в сравнение с Либидо - деструктивно, разрушаващо, "разболяващо", спиращо растежа, развитието и размножаването, унищожаващо новото и творческото начало, т.е. това е силата, която подпомага ентропията.

Така дефинирани, ние разбираме, че те са основните сили, които действат на ниво Соматично у човека (и въобще у живите организми). Това е Биос. Тази сила, чрез своите съставни Либидо и Мортидо, действа постоянно, докато организмът е жив. Може да се твърди и обратното - докато действат Либидо и Мортидо, в някакъв конкретен, съответен на условията баланс, организмът е жив. Когато едната сила (която и да е тя) започва да надделява, с тенденцията да сведе другата до минимум и/или нула - организмът загива. Примери вече разгледахме по-горе. В чист вид тези сили действат именно на соматично ниво.

Когато тяхното въздействие се пренесе върху Психичното, ние (в рамките на нашия модел) можем условно да ги различаваме само на най-ниските нива на Ид (припомнете си схемата с многото стрелки). Колкото повече резултатът от въздействието на Либидо - Мортидо върху Ид се "приближава" до границата между Ид и Его (всъщност между Ид и ЕД), толкова повече ние имаме право да наричаме този резултат влечения, нагони, инстинкти, импулси.

Следователно на границата между Ид и Естественото Дете откъм страната на Ид бушуват и се стремят да преминат на територията на ЕД всичките тия влечения, нагони, инстинкти, импулси. Защо? Може би това е естествения начин да достигнат своето удовлетворяване, своята "цел". Напълно възможно е (и вероятно е така) част от тях да се пренасочват обратно - към Соматичното, където, веднъж пропуснати, могат да разредят своето напрежение за сметка на част от клетките или функциите на черния ни дроб, сърцето или мозъка, например. От друга страна, не трябва да смятаме, че всички "те" имат отрицателно въздействие - както върху ЕД, така и върху Соматичното.

За пълнота на картината трябва да допуснем, че има и такива влечения, нагони, инстинкти, импулси, които се лутат из територията на Ид, отразяват се от неговите "граници", хаотично се "скитат", докато не дойде моментът да намерят своето удовлетворение или просто да затихнат. Възможно е други от "многократното отражение и съвпадение на посоките" да укрепнат и чрез получената на принципа на лазера резултантна в един миг като лазерен лъч да проникнат в Его или в соматичното със съответните последствия от тази внезапност...

И така, нека не забравяме, приятели, че това са "слепи" сили - ние не можем конкретно да ги осъзнаем (както и цялата съвкупност от психични процеси в Ид), но можем да изучаваме закономерностите на техните прояви и да си направим съответните изводи - кога, как и при какви условия, определени процеси ще протичат преимуществено пред други; с какво можем да се намесим, какъв резултат от намесата да очакваме и т.н. Не бива да забравяме, че приемането на различни вещества (лекарства), храната, състава на въздуха, който дишаме, и куп други фактори, оказват съществено влияние върху тези сили.

Нека пак да си представим, че именно Ид е буферът между стихийните сили на Соматичното и нежните, в сравнение с него, структури на Его и да му благодарим! Добре е, все пак, че Ид ни спестява (по-точно не ни дава да осъзнаем) голяма част от истинската същност на Соматичното, давайки ни възможност да не мислим за такива тясно специализирани неща, каквито например са за нашето Его отделянето на необходимото количество стомашен сок, когато се храним, или степента на извличането на водата от хранителните остатъци в дебелото черво...

Тук бих искал да дам още една възможност на вашето въображение и да ви помоля да си представите, че двойката сили Либидо - Мортидо, е много по-фундаментална. В смисъл, че ние с вас можем да приемем, че Либидо и Мортидо действат на всички нива в човешката личност - само че под съответна за нивото форма. В този случай, ако приемем тази постановка, вероятно в повечето процеси, които наблюдаваме - както на соматично, така и на психично ниво - ще можем да открием съпричастността на Либидо и Мортидо и даже да определим каква е тенденцията, т.е. коя от двете преобладава. Ще допуснем обаче, че ще има и много случаи, в които определянето на произхода на даден елемент от психиката например ще е твърде трудно дори за специалист - дали елементът е възникнал поради въздействието повече на Либидо или повече на Мортидо?...

2. Добро - Лошо

Ето още една двойка, дилема, която макар и в нашите представи да се свързва повече с морала, претендира за почти същата универсалност и фундаменталност от обективна гледна точка, както при Либидо - Мортидо. Разчупете вашите представи и си представете, че в най-общ план, дилемата Добро или Лошо действа даже на соматично ниво. Та нали от гледна точка на оцеляването на соматичното Добро е когато има храна и Лошо - когато няма. Добро е тогава, когато температурата е в границите на комфорта, и Лошо - когато е например минус 70 градуса по Целзий. Виждате, че тук не става въпрос за никаква етика (морални съображения) - за соматичното има Добро, когато то функционира съгласно своите норми, и има и Лошо, когато нещо му пречи да функционира, или направо го застрашава с разрушение или унищожаване.

На ниво Ид - нещата са аналогични. Добро е, когато натрупаните напрежения в Ид се отреагират или разредят, обратно - Лошо е (и все по-лошо става наистина), когато Его е безкомпромисен (поддържан и от Суперего), а напреженията трябва да се снемат от Соматичното, макар че голяма част от тях са дошли именно от там или просто трябва да се натрупват и да задръстват все повече и повече Ид, докато настъпи "лазерният" пробив в съответната посока и пълно разбалансиране на психичното или соматичното...

На ниво Естествено Дете двойката Добро - Лошо също има своето значение - обектите на възхищение и желания са Добро, а когато ЕД иска те да са наблизо, но тях ги няма - Лошо. За Адаптираното Дете ситуацията е подобна, с тази разлика, че на него предварително са му "посочили" (Родителят) от какво да се възхищава (Добро) и от какво - не (Лошо)! По-нататък ще видим колко естествено тази двойка - Добро - Лошо - се съчетава и функционира с една, присъща вече само на Детето, двойка (или дилема - когато се разглежда функционално) - Искам - Не искам.

Добро - Лошо на ниво Възрастен вече има съвсем друго съдържание, което е много по-обективизирано (при нормално, правилно развитие на Възрастния). Не винаги това, което е Добро за Детето (ЕД или АД), е Добро и за Възрастния. Аналогично - Лошо за Детето може да се окаже обективно Добро за Възрастния.

Без да навлизаме сега в по-нататъшни подробности, ще отбележим, че горните разглеждания за структурната двойка Добро - Лошо (или функционалната дилема Добро или Лошо) са приложими със съответните изменения както за Родителя, така и за всички съставки на Суперего - ЕД*, АД*, В*, Р*.

По такъв начин ние с вас ще направим извод, че както двойката Либидо - Мортидо можем да приемем за универсална (действаща по съответен начин, изпълнена с различно съдържание, върху различните съставки на човешката личност), така и двойката Добро - Лошо има подобно свойство, т.е. тя е също толкова универсална, по отношение на отделните елементи на личността, но си има съответното значение и съдържание в зависимост от нивото, на което се разглежда и функционира.

3. Искам - Неискам (нарочно "Не искам" е написано слято, за да се възприема като понятие - същото важи и за понятията по-нататък в текста)

Ето една интересна в структурно отношение двойка, а още по-интересна като дилема - във функционално отношение. По мое мнение тази двойка (дилема) поради силния й емоционален заряд би трябвало да отнесем главно към Детето - и по-точно, към Естественото Дете. Даже, ако трябва по най-кратък начин да охарактеризираме Естественото Дете и неговата същност, то можем да кажем само: Искам! - Неискам! (Последствията не ме интересуват! И въобще какво е това "последствия"?). Освен това, за да допълним картината за ЕД, можем да се "изразим" по-точно: Искам и това е Добро! (защото го искам) или Неискам и това е Лошо! (защото не го искам). Ето това, според мене, е най-кратката функционална характеристика на ЕД.

Разрешаването на "Естествено-Детската" дилема Искам - Неискам е един от основните проблеми на Личността - като цяло, и на Възрастния - в частност.

Нека сега да си припомним, че, съгласно нашия модел, при раждането се ражда Его, което първоначално е изцяло съставено (като съдържание) от Естественото Дете. Веднага след раждането обаче започва оформянето на бъдещия Родител (натрупването на неговите образи), който с всеки изминал ден укрепва и все повече влияе на Естественото Дете. Така, впоследствие, Родителят се стреми да отвоюва от Детето своя територия, в която да действат неговите закони, т.е. постепенно се изгражда Адаптираното Дете - тази част от Детето, която изпълнява волята на Родителя и приема за чиста монета това, което той препоръчва, налага, определя като единствено вярно и правилно. (Много пъти ми се е искало да нарека Адаптираното Дете - Опитомено Дете, но нека отдадем дължимото на Ерик Бърн и да използваме неговия термин!)

Но как, в какво се превръща императивната двойка на ЕД - Искам - Неискам? Може ли Родителят да внесе директно своите образи у Детето, или това става по друг начин? Не бих се наел да отговоря еднозначно, но тук се сещам за една мисъл на Робърт Пен Уорън, цитирана от братя Стругацки в мотото им към тяхното известно произведение "Пикник край пътя" - "Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави". По същия начин Родителят е принуден да прави нещо и да постига целите си от Искам - Неискам, защото няма от какво друго да започне, в противен случай ще трябва да унищожи Естественото Дете и да предложи пълноценна алтернатива, а това е просто невъзможно. Затова ние с вас ще предположим, че Родителят, взаимодействайки с Естественото Дете, постепенно "опитомява" и контролира части от него, които в своята съвкупност ние ще наричаме Адаптирано Дете. Очевидно тук ще се сблъскват две противоположни тенденции - от една страна, Естественото Дете ще се съпротивлява и ще се "стреми" да създаде проблеми на Родителя със своето Искам - Неискам, с цел да запази колкото може повече от себе си, т.е. от своята територия, а от друга страна - Родителят чрез своята интервенция ще преследва целта си да укрепи "троянския кон" в ЕД - Адаптираното Дете.

И така, в какво се превръща (под въздействието на Родителя) Искам - Неискам на Естественото Дете?

Идва ред да разгледаме още една специфична структурна двойка (дилема):

4. Така Може (Трябва) - Така Неможе (Нетрябва)

Интересното в случая е, че са обединени две двойки (дилеми) - Така - Нетака и Може - Неможе (Трябва - Нетрябва - тук се разбира именно в смисъл, че "така трябва да се прави" или "така не трябва да се прави"). Бих искал също да си отбележите, че за Адаптираното Дете посочената двойка - Така Може (Трябва) - Така Неможе (Нетрябва) няма смисъла и значението, което й придава Родителят. Адаптираното Дете приема, че това Може или Неможе или - Така се прави, а Така Не се прави само защото това го "казва" Родителят. Тоест, не се проверяват основанията, поради които Родителят изисква АД да постъпи по определен начин. Адаптираното Дете ще постъпва според изискванията на Родителя, за да има мир помежду им, а също и за да го "хвалят", а не да се чувствува дискомфортно, че не е направило нещо, както трябва, т.е. Адаптираното Дете се страхува да не предизвика недоволството, гнева, наказанието или липсата на одобрение и любов от страна на Родителя.

Същата двойка (дилема) от гледна точка на Родителя (Р) ще изглежда по съвсем друг начин - в Може - Неможе за Родителя са "затворени" определени етични и културни ценности, за които Р е убеден (приема ги като аксиоми!), че те са правилни или неправилни. Следователно, при Родителя действа и двойката Правилно - Неправилно, за която ще стане въпрос по-долу. Освен това, за Родителя двойката Така (трябва да) се прави или Така не (трябва да) се прави е свързана и с неговия личен опит, който той - Родителят, би искал да предаде на Детето, защото го смята за ценен и с оправданието, че по този начин ще предпази Детето от грешките, които е допуснал той.

Може би трябва да приемем, че тази част от записаните в Родителя образи, които влияят на Детето на несъзнателно ниво, т.е. - не се осъзнават от Детето - тук имат огромно значение. (Спомнете си, че всяка част на нашето Его - и Родителят, и Възрастният, и Детето - е активна съвкупност, повече или по-малко динамична, от образи, част от които ние осъзнаваме и друга част, която остава неосъзната - на подсъзнателно или безсъзнателно ниво. Спомнете си също, че ние приемаме постановката на Ерик Бърн, че Родител, Възрастен и Дете са състояния на нашето Его, в които ние изпадаме, в зависимост от ситуацията. Това са състояния, в които всеки от нас влиза, или изпада - състояния на нашето Аз, и, в крайна сметка - на нашата личност).

Не пропускайте, че тук - на ниво Адаптирано Дете, "действа" и двойката Добро - Лошо, която е еднопосочна с Така Може (Трябва) - Добро и Така Неможе (Нетрябва) - Лошо.

5. Трябва - Нетрябва

Тази двойка (дилема), както се досещате, също действа на няколко нива, но тя е с най-съществено съдържание и значение за Възрастния. Колкото и да изисква Родителят да се извърши някакво действие, защото "според него" трябва, само Възрастният е този, който е призван да определи дали наистина Трябва или Нетрябва. Възрастният може да се съгласи с Родителя, но може и да не се съгласи. Когато съвсем съзнателно Възрастният прецени наличната информация и определи, според своите възможности, необходимостта от извършването (или неизвършването) на дадено действие или постъпка, тогава, и само тогава, можем да приемем, че Трябва или Нетрябва. По такъв начин ми се иска да ви кажа доколко силно съм убеден, че двойката Трябва - Нетрябва е истински присъща именно на Възрастния и че именно Възрастният е този, който е призван да решава въпросната дилема, когато тя се изправи пред нас. Не Родителят (който може, разбира се, да подскаже каквото знае), не Детето (което също може да представи своите виждания и идеи пред Възрастния) и в никакъв случай Суперего (или който и да е конкретен негов елемент). Да Суперего е богато на информация и изисквания (които също могат да бъдат взети предвид), но в случая с Трябва - Нетрябва се изисква (от същността на нещата и вътрешното разпределение на функциите между различните структури на човешката личност) решението да бъде взето от Възрастния.

Разбира се, веднага ни става ясно колко е важно Възрастният да бъде усъвършенствуван постоянно - всичко около нас се мени със скорост, която с течение на времето нараства. Ускорението става все по-голямо и ако Възрастният изостава при вземането на най-важните решения поради своята незрялост, неразвитост, "осакатеност" - заразеност с предубеждения или маниакални идеи, то личността, чрез своето Его, ще бъде завладяна или от Родителя или от Детето, или от постоянната борба помежду им за "власт", със съответните и конкретни последствия. В последния случай въздействието на Суперего само усложнява и утежнява нещата.

6. Необходимо е - Не е необходимо

Ето още една двойка, близка до предходната по своята същност и значение, поради което също вероятно би било правилно при възникването на тази дилема "да се обърнем за помощ" към Възрастния. Нека той да прецени и той да разреши дилемата! От друга страна - на пръв поглед колкото и да си приличат Трябва - Нетрябва с Необходимо е - Не е необходимо - те са с различно съдържание и функционално значение. Дори само заради това, че всеки от нас може да си представи ситуацията, при която дадено действие, обективно погледнато, Нетрябва да се извършва (например поради това, че рискът от неблагоприятни последствия е изключително голям), но е Необходимо за постигането на дадена цел... Оставям на вас да си представите възможните жизнени ситуации, при които ни се налага да правим именно такъв избор...

7. Мога - Немога

И отново дилема, която "има право" да решава именно Възрастният (със съответната помощ от останалите структури на личността). Имам предвид, че всеки от нас често е поставен в ситуация, в която е необходимо да се определи дали физически можеш или не можеш да извършиш определено действие (или постъпка). Тук отново (както и по-горе) става въпрос за обективна оценка на ситуацията и собствените възможности, за да се приеме крайното заключение - Мога или Немога да направя това... Ах, колко трудно е, когато Трябва, Необходимо е, но Немога... Важно е също Възрастният да познава колкото може по-добре своето ЕД, за да не се поддаде на "интуитивната" му увереност, че ще може да се справи. По същата причина В би трябвало да познава и своя Р, който "с цел да го предпази от несполука" му нашепва, че няма да може да се справи...

8. Правилно - Неправилно

Тази двойка, можем да приемем, че е актуална както за АД - при търсене на потвърждение от страна на Родителя дали дадена постъпка е правилна или не, за Възрастния - когато ситуацията се оценява обективно и се достига до извод правилно ли е "това" действие или е неправилно за съответната ситуация, така и за Родителя, който винаги знае кое е правилно и кое - не. Изпълнена с малко по-друго съдържание и значение за личността същата двойка - Правилно - Неправилно, е актуална и за структурите на Суперего.

9. Разрешено - Забранено

Огромно значение има решаването на тази дилема от гледна точка на Суперего - особено АД* и Р*. Но тази двойка е не по-малко актуална и за Его - Родител и Адаптирано Дете. Родителят "винаги знае" какво е разрешено и какво е забранено и с него е съгласен и Р* от Суперего, който засилва ефекта на въздействие върху АД, главно "показвайки" възможните "страшни" наказания, в случай, че се направи нещо забранено. Адаптираното Дете се "безпокои" и "страхува", като тези безпокойства и страхове се засилват и от АД* ("аз не постъпвам правилно, защото това е забранено и ще бъда наказан от закона, полицията, кмета, началника и т.н.").

10. Длъжен си - Не си длъжен

Ето една двойка, за която можем да твърдим, че е актуална главно за Суперего. Ако твоята съвест ти казва, че си длъжен да извършиш нещо, защото така го изисква обществото и защото това е дълг на "всеки честен и съзнателен гражданин" (В* с помощтта на Р*), то никакви доводи на Възрастния няма да го спасят от "угризения на съвестта". Обществото е дефинирало редица поведенчески схеми, конкретни действия и постъпки, които могат да бъдат обвързани единствено с решаването на дилемата Длъжен си - Не си длъжен. Разбира се, Социалното поставя акцента върху това, което си Длъжен, а не обратното.

Обществото с патос възхвалява всеки, който е изпълнил обществения си дълг (или обществените си задължения - в по-частния случай). За да накара своите членове да изпълнят обществения си дълг (задължения), обществото не се спира пред нищо и използва всички възможни средства (силови, психологически, икономически, идеологически и.т.н.), включително и съвкупност от "мероприятия", които имат за цел да се почувствуваш виновен и да страдаш, ако не изпълниш дълга си.

Разбира се, можем да продължим с още много и цяла поредица от дилеми, които се появяват и действат на съответното ниво, такива, като например: възхитително - отвратително (ЕД, АД, Р), харесвам - нехаресвам (ЕД, АД, Р), обичам - мразя (ЕД, АД), прилично - неприлично (АД, АД*, Р, Р*), обидно - необидно (ЕД, АД, Р) и т.н.

Но ще приключа с това, че посочените по-горе десет двойки са основните (главните) според мен - възможно е вие да считате, че съм преувеличил значението на някои от тях или съм пропуснал други също така важни. Ако възникне у вас такова усещане, то аз с удоволствие ще приема всяка обоснована препоръка или идея. Освен това, имайте предвид, че съзнателно съм представил всичко в толкова схематичен вид.

И още нещо: считам, че една от причините и възможностите да развием у Детето (особено ЕД) способността да чакаме, да отлагаме изпълнението на неговите желания е именно процесът на решаване на "вечните дилеми", благодарение най-вече на намесата на останалите структури - както на Его (Р и В), така и на Суперего (Р* и В*, а в конкретни случаи - може би и АД* и ЕД*).

И накрая, нека завършим с една двойка, която, като че ли, е позната на всички и отразява именно (в нашия случай) ситуацията със съществуването на "вечните дилеми" - това е двойката ИН - ЯН. Не случайно ви я давам като пример, за да ви покажа, от една страна, че разгледаните по-горе двойки могат да съществуват само взаимосвързано и неразделно - така, както не можем да си представим само ИН да съществува без ЯН, и от друга страна - колко отдавна хората на изток, в древния Китай, са почувствували може би наличието на такива дилеми в личността на човека, които имат особено значение за него (а след това са ги проецирали върху цялата природа) и, които ние си позволихме с вас да разгледаме под името "вечните дилеми". В случая е важно също да осъзнаем, че, макар и да избираме един от двата възможни варианта в дилемата, то "отреченият" от нас също присъствува в минимизиран вид (поради структурната неразделност на двойката).

И още - към всяка от тези двойки би било, като че ли, правилно да се предположи съществуването на индиферентен вариант (безразличен), т.е. искам да кажа, че вероятно става въпрос за тройки, а не двойки. Например: Може - Не ме касае - Неможе; Трябва - Не ме интересува - Нетрябва; Разрешено - Не се отнася до мене - Забранено; и т.н. Ние с вас разглеждаме "черно-белия" вариант - вариантът на дилемите: или... или..., защото когато "графиката" вече е налице, при желание, винаги можем да оцветим черно-бялата картинка.

В Приложение № 2 съм се постарал да ви представя схематично мястото на действие на всяка двойка и да ви да дам конкретни примери за решения на едни или други вечни дилеми на отделните нива в личността. Същото се отнася и до значението на СР - социалните роли, за функционирането на цялата ни личност и изпадането ни в конкретно его-състояние.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.