Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Втора глава - Същност на човека

1. ЛИЧНОСТ - ФОРМИРАНЕ, СТРУКТУРА, РАЗВИТИЕ. КАК ВЗЕМАМЕ РЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Човекът се състои от тяло, душа и паспорт.

Как вземаме решение

Не зная имате ли представа колко книги са написани, колко произведения на изкуството са създадени и колко въобще дискусии са водени за личността на човека. Определено тази тема - личността, както и самото понятие, е интересувала и продължава да интересува много хора. Това е така, защото ни се иска да разберем какво представлява човекът - неговата същност.

С "личността" се занимават не само философите, психолозите, изследователите, учените, хората на изкуството - за личността си е мислил или разговарял всеки от нас. Самото понятие се употребява ежедневно и в него се влага различен смисъл - както в зависимост от контекста на употреба, така и поради факта, че повечето от нас под понятието "личност" разбират най-различни неща.

Смисловата или съдържателната наситеност на думата "личност" зависи от множество фактори и в резултат на това, много често, даже само двама души, разговарящи на тази тема, могат да стигнат до безкраен и безплоден спор, просто защото за всеки от тях думата "личност" има различно значение, т.е. всеки я разбира по своему. В такива случаи (или в аналогични ситуации), най-добре е да постъпим така, както правят обикновено в науката - отначало определят понятието (т.е. казва се конкретно например, че понятието "парсек", означава единица за разстояние в астрономията, равна на разстоянието, от което радиусът на Земната орбита, ако е перпендикулярен на зрителния лъч, би се виждал под ъгъл 1 секунда - уф, колко сложно, а(?), а после го използват именно със значението, което вече са му дали. Сами разбирате, че тази "игра" може да се играе от всеки - определяш си някакви понятия и после ги използваш по предназначение, като влагаш в тях само смисъла, който си им дал в началото. Между другото, този метод е много полезно да се използва в началото на всяка дискусия, за която не искаме да се превърне в празно губене на време и безрезултатен спор.

И така, говорейки за личност, аз ще подразбирам именно системата "биологично + социално" в рамките на конкретен човешки индивид. Вече споменах също, че за мене биологичното в случая е равносилно на динамична система от две взаимозависими и неразделно свързани съставни части, които можем да наречем соматично (или "телесно") и психично (или "душевно"). При човека е характерно, че върху неговата биология (биологичното) се "наслагва", поставя своя "отпечатък" и взаимодейства с нея социалното (или "общественото" - в различните му форми на проява), благодарение на което се получава нова система, ново образувание, ако щете, което ние наричаме "личност". И наистина, която и съставна част от представената система да премахнем (мислено или физически), полученият резултат ще бъде нещо друго, но не и личност. Оставете само биологичното у човека (т.е. соматично и психично) и той вече се превръща, практически, в животно. Премахнете психичното или даже част от него (например увредени в психично отношение хора, при които липсват отделни психични функции) и полученото същество едва ли ще може да бъде наречено личност - най-много да кажем "увредена личност". Премахнете соматичното и личността веднага престава да съществува физически - остава да съществува условно, чрез спомените на другите за нейните дела, мисли, творчество и пр.

Дадената формула обаче, че Личност = Биологично + Социално, може да ви изглежда правилна или не, но важно е да си припомним, че тя е само модел.

Бих искал да ме разберете правилно - от една страна, на мене ми е лесно да обсъждам с вас темата за личността, защото толкова хора са го правили преди мене и аз, естествено, съм прочел известно количество (с различно качество) книги по въпроса. Когато си стъпил на "раменете на гиганти" е по-лесно да достигнеш по-високи места и да откъснеш някой друг сладък плод... От друга страна обаче, е много трудно - нима можеш да кажеш нещо ново и значително, след като преди тебе са живели и творили именно такива мислители?...

... Като използвам някои известни и други много по-малко известни теории, факти, мисли, информации, представи и дори частни мнения, ще ви опиша моите представи за Личността на човека - структурата й, как функционира, какви са основните й проблеми, защо и как определя поведението ни и куп други неща от този род.

Това ми е необходимо, за да мога после да ви разкажа точно тези свои мисли, заради които започнах да пиша тази книга...

И тъй, нека започнем с понятията - така, както аз ще ги разбирам, и ще ви помоля, докато четете и вие да им придавате същото значение...

Физис - под това понятие Ерик Бърн разбира "естествената сила на растеж, която кара организмите да еволюират, а зародишът да расте и да се превърне във възрастен организъм, болните хора да оздравяват, а здравите да постигат своите цели, мечти и идеали". Доколкото думата "физис" идва от гръцки със значение "природа", то аз предлагам, това понятие да го оставим за по-общи цели. Нека например с думата "физис" обозначим основната сила във Вселената, която се противопоставя на Ентропията и дава възможност да протичат именно "антиентропийни" процеси.

Най-кратко Ентропията можем да определим като сила (или резултат от действието на такава сила), която довежда всяка организирана система до най-ниското ниво на организация - до хаос. Установено е, че във Вселената има постоянна тенденция, при преобразуване на Енергията, тя да се превръща постепенно в топлина - това е най-ниската възможна степен на съществуване на Енергията. Този порядък на нещата във Вселената се обяснява със съществуването на т.нар. Ентропия. Подробностите обаче, ако ви интересуват, можете да намерите в почти всяко общо ръководство по физика.

Нека да приемем, че частно проявление на силата Физис, при всички живи същества е друга, специфична сила, която да наречем съвсем естествено Биос (от гръцки - "живот"). Нека също да приемем, че Биос се състои от две противоположни по действие, но взаимосвързани и винаги действащи съвместно сили - едната с конструктивно (съзидателно), а другата с деструктивно (разрушително) направление. Конструктивната съставка на Биос да наречем Либидо, а деструктивната - Мортидо.

Моля ви да си отбележите, че понятията "либидо" и "мортидо" се употребяват със съвсем друго значение в научната и ежедневната реч. Либидо при Фройд е едно, а при Бърн например нещо по-друго. Ние с вас обаче ще възприемаме Либидо и Мортидо именно като противоположни сили - съставни части на силата Биос. Важно е също да си представите, че двете съставки на Биос винаги присъствуват (но могат да са в различна степен проявени - т.е. тенденцията е към Либидо или обратно), в който и да е биологичен процес. А биологичното, казахме вече, ще го възприемаме като синтез между соматично и психично.

Двете съставни части на биологичното, в зависимост от различни фактори, но най-вече от конкретния биологичен вид и/или индивид също са представени в различна степен - едната винаги е за сметка на другата. Логически трябва да приемем обаче, че никога соматичното и психичното, или Либидо и Мортидо, в който и да е протичащ процес в жив биологичен организъм не са "нула". Тоест тези двойки могат да съществуват само като двойки - нищо, че едното е по-изразено за сметка на другото. Това ще си представим по-добре с елементарни схеми:

Втората схема може да послужи като съвсем опростен модел на биологията (в смисъл - биологичното) при бебето, например. При него много повече е представено телесното (соматичното), отколкото душевното (психичното), но двете съставки са налице още при раждането. Нещо повече, логически (в рамките на този модел) е правилно да се предположи, че психичното е налице веднага след оплождането - още на стадий зигота. "Как? В каква форма?" ще попитате вие. Може да се отговори така - на този стадий психичното е представено в минимизиран вид: само като потенциална възможност да се прояви на съответния етап и да се развива после през целия живот. В крайна сметка, потенциалните възможности са, така или иначе, "затворени" в гените - в случая, в рамките на 46 хромозоми! (Между другото това даже не противоречи на Биогенетичния закон на Хекел, за който вече споменахме, а напротив - потвърждава го за пореден път!).

При развитите вече индивиди, т.е. при хората като нас, горните две схеми трябва да си ги представите в динамичен вид. Това означава, че в определени моменти преобладава соматичното, но после надделява психичното - границата помежду им е в постоянно движение. Същото се отнася и до Либидо и Мортидо - в зависимост от куп фактори, дори от часа в денонощието, може да преобладават процесите с тенденция Либидо, или обратно - с тенденция Мортидо. Тъй като Либидо и Мортидо са форма на изява на Биос, то следва, че Биос е също изключително динамична сила и че тя е налице също още на стадий зигота.

От казаното дотук, приемайки и следвайки горния модел, става ясно, че след срещата на яйцеклетката и сперматозоида-"щастливец" и тяхното сливане (т.е. образуване на зиготата), започва нашият живот, чийто носител е биологичното (системата соматично-психично - представена отначало главно чрез соматичното),а движещата сила е Биос (системата Либидо - Мортидо).

Динамиката между Либидо и Мортидо, както и преминаването на стадия на органогенезата (когато вече всички органи на бъдещото бебе са се образували - до края на втория - третия лунарен месец) довеждат до това, че соматичното започва съвсем бавно, но сигурно, да отстъпва пред психичното - то вече не е само "потенциална възможност", а реалност, която започва да формира основното, базовото психично образувание, описано най-напред от Фройд и наречено от него "То". На латински - Ид. Предлагам да използваме именно Ид, тъй като местоимението "То" ще ни бъде по-нужно именно като местоимение ;-).

Според моите представи, психичното и Ид за известно време се припокриват и са едно и също нещо, т.е. цялото психично се състои от Ид. Също както на най-ранните стадии цялото соматично се състои от една или няколко клетки.

Всъщност, искам да кажа, че психичното на определен етап от своето развитие е фактически неструктурирано като Ид. Кога започва да се оформя Ид и докога продължава този етап, преди да започне вътрешно да се структурира, можем само да предполагаме. Вероятно е, обаче (в рамките на модела!), че веднага след раждането или даже в момента на раждането Ид претърпява радикална структурна промяна, давайки началото на Аза, или за да се придържаме към стила - Его (от латински - "аз").

Естествено, Его в началото е една незначителна в сравнение с Ид структура и ако използваме същото схематично представяне,

то, отново не трябва да забравяме, че границата между Ид и Его е "подвижна", т.е. равновесието помежду им е динамично, но в началото, разбира се, надделява Ид, а по-късно Его отвоюва нови пространства (но, предполагам, в рамките на генетично определени граници), за да достигне момента, в който ще "поиска" да контролира Ид и въобще психичното, а в крайна сметка ще се постарае да овладее и соматичното.

Така мъничкото Его ще порасне и постоянно ще се бори с "тъмните" желания, влечения, импулси, нагони и инстинкти на Ид, капризите на соматичното, атаките на външната среда - реалността, а също и с "тежките" и "категорични" оценки на своя "по-голям" брат Суперего (Свръх-Аз). Но нека не избързваме...

Общо взето, структурата Ид - Его - Суперего е достижение на Фройд. Не мисля, че ще съжалявате, ако прочетете неговите трудове. Не трябва да забравяме също, че Зигмунд Фройд (1856-1939) не е само теоретик - той има значителна практика и като лекар и като психоаналитик... (За Фройд и Бърн вижте Приложение № 9).

Доколкото Его е по-нова структура в психичното, то тя е и "по-отдалечена" от соматичното. Нещо повече - ние предположихме, че Его започва своето развитие с раждането. Естествено е в началото Его да е слаб, но той е призван да бъде единствения мост между Реалността и биологичното (или системата Соматично - Ид, в частност), а Ид е неговият посредник в отношенията му със соматичното. Тоест Его не кореспондира пряко със соматичното - вероятно, той не би издържал това.

От друга страна, можем да предположим, че Его не би "разбрал" импулсите, идващи от соматичното, т.е. "езика" на соматичното. Необходим му е "преводач-преобразувател" на тези "импулси". Тази роля естествено най-добре се изпълнява от Ид. Твърди се, че в Ид се намират само несъзнавани психични процеси и явления, резултат от "сблъсъка" между соматично и психично, но не можем да кажем, че всички образи, психични процеси и функции в Его са съзнавани, т.е. в Его също съществуват "бели полета" във вид на несъзнавани образи, психични процеси и функции. Именно това е основното доказателство за генетичната връзка между Ид и Его, т.е. че Его произхожда от Ид.

Какво е нашето основание да предположим, че още с раждането се появява нова структура в психичното, а именно - Его?

Тук е необходимо отново да спомена името на Ерик Бърн. Именно той е авторът на така наречения Транзакционен анализ (ТА). Малко по-късно ще се спрем на някои основни положения в ТА.Засега е важно да разкажа накратко на тези, които не знаят, че според Е. Бърн Его не е "хомогенна субстанция", а си има своята структура, която Бърн така изящно описва в своите книги.

Много ви моля да обърнете специално внимание на следващия абзац - той има голямо значение за по-нататъшното разбиране на моделите, които ще ви предложа. Ако трябва - прочетете го няколко пъти. Не бих искал да описвам надълго и нашироко какво е казал и написал Бърн. "Есенцията" на всичко, написано от Ерик Бърн за структурата на Его, е именно в следващия абзац.

И така, Бърн забелязал, че хората, общувайки помежду си, изпадат в няколко основни състояния - състояния на своето Аз (Его), или его-състояния, които, ако внимателно бъдат изучени, могат да бъдат отнесени към три типа. Той нарича тези его-състояния Родител, Възрастен и Дете. И неслучайно - оказва се, че хората, изпаднали в състояние Родител, говорят, жестикулират, действат и се държат така, както са се държали в детството им техните родители (или тези, които са ги замествали) - Активен Родител, или постъпват така, както са изисквали от тях родителите им - Пасивен Родител. В други случаи те постъпват като малки деца, като че ли, изпълнявайки препоръките и точните указания на своите родители - Адаптирано Дете, или - обратно, постъпват спонтанно като малки палавници или занимавайки се с нещо свое - играят си, например - Естествено Дете. А в случаите, когато хората построяват своето поведение в зависимост от обективната оценка на реалността около тях, Бърн казва, че те са в състоянието Възрастен.

Ще ви кажа само, че и на мене тази структура (както и на много други) ми се струва приемлива и съответствуваща до голяма степен на реалността.

Нека се върнем към нашите разглеждания. Стигнахме до, на пръв поглед, спорното твърдение, че с раждането от Ид се "отделя" малка част, която нарекохме Его. Всъщност, "отделя" не е съвсем правилно казано - по-точно е да се каже, че в психичното можем да различим вече две субструктури - Ид и Его. Коя част на Его обаче е логично да очакваме да се появи най-напред?

За Родителя е рано - твърде рано. Възрастен у новороденото - естествено, че не! Остава - Детето. Но, тъй като все още липсват останалите подструктури на Его, най-естествено е да предположим, че в първите моменти на раждането и веднага след него, новопоявилото се мъничко Его е изцяло представено от... Естественото Дете.

Постепенното натрупване на образите и моделите на поведение на родителите водят до преструктуриране на Его, формирайки по този начин своя Родител, използвайки базата на Естественото дете, след което - взаимодействието между Родителя и Естественото Дете, води до ново преструктуриране на Естественото Дете и се появяват първите признаци на още една структура - Адаптираното Дете.Къде е Възрастният? Естествено на този ранен етап той е в своята "латентна" (скрита) фаза ;-) - съществува само като потенциална възможност да се появи и развива.

В горната схема малката сива елипса в рамките на Его представлява именно потенциално възможното място на поява на бъдещия Възрастен. Той ще расте и ще укрепва, с укрепването и развитието на детето, а после и на възрастния индивид - или поне така става в нормалния случай. Забележете, че Възрастният има връзка с всички останали структури на Его. Според мене, така трябва и да бъде. Ерик Бърн в своите графични представяния разделя Детето от Родителя, като поставя помежду им Възрастния. Неговият модел се представя с окръжности по следния начин:

Когато обаче обяснява взаимодействието между тези три части на Его, особено когато разглежда различните психични нарушения у хората, той е принуден да разположи окръжностите по друг начин - така, че всяка от тях да се допира до другите две. Така той, като че ли, скрито признава, че всяка съставна част на Его е повече или по-малко във връзка и/или взаимодействие с всички останали.

Може би някои от вас ще кажат: "Че какво толкова - важно ли е как са разположени окръжностите, нали това е модел?". Ами, да! Именно защото е модел, е важно! Всеки модел създава у нас определена представа. Ако за дадено явление, обект, процес или каквото и да е нещо съществуват много възможности да бъде представено чрез модел, аз бих избрал този модел, който създава у нас максимално близката до реалността представа. Та нали от нашите представи за нещата зависи дали познаваме Реалността такава, каквато е, или живеем в измислен свят. От съответствието на нашите представи на реалната действителност зависят такива неща, като правилната оценка на ситуациите, в които се намираме, вземането на правилни решения (понякога жизнено важни!) и... - в крайна сметка - оцеляването ни в реалния свят. За съжаление, поне засега, реалността не прилича на електронна игра, където имаш по няколко "живота" и можеш да си позволиш да експериментираш, жертвайки един-два от тях... Често съм чувал да казват: "Не е необходимо да си представиш, че си електрон, за да разбереш неговата същност!". Съгласен съм! Не е необходимо да си представиш, че си електрон, а да имаш съответни на реалността представи за него и неговата същност...

Да, в моите представи, всички части на Его са в непрекъсната връзка и взаимодействие помежду си - не може Възрастният да бъде постоянен посредник между Родителя и Детето, каквато представа (съзнателно или подсъзнателно) би се създала при използване на "опростения" модел с окръжностите на Бърн. (Сигурен съм, че той се е стремял максимално да опрости графичното изображение и затова е избрал "трите окръжности". Искал е да обясни същността на нещата с повече думи и простички, но затова пък понятни на всички, схеми. Още повече, че за транзакционния анализ този модел е по-приемлив - транзакциите са представени като стрелки и се възприемат по-лесно). Освен това, в моите представи, само тази част от Его, наречена Дете, има пряка връзка и взаимодействие с Ид. Именно Детето (даже приемам, че Естественото Дете, и само то, участвува пряко във взаимодействието с Ид!) е посредникът между Ид и останалите субструктури на Его. Във всеки случай, Естественото Дете е много по-близко, по своята същност, до Ид, отколкото всички останали части на Его. Пък и разгледания "естествен" процес на структуриране на психичното (в рамките на разглеждания модел) предполага именно такъв извод.

... Тук ще отворим една скоба: ще предположим, че е възможно генетически да са определени "физическите рамки", в които Его може да се развива. Тоест, би могло, по наследство да се предават границите на обема от психичното, който обем може да се заема от Его. Например: 5-7% от психичното е генетически предопределено за Его, а останалите 93-95% за Ид. В този случай всичките процеси на структуриране и преструктуриране на Его, които разгледахме и ще разглеждаме по-нататък, ще се отнасят именно за посочените граници - 5-7% от психичното. Конкретният процент ще зависи от външните условия и въобще от "факторите на средата" - например 6,3% от общия обем на психичното е Его. Какво влияние би оказвал този количествен показател върху структурата и възможностите на личността, можем само да гадаем. Но как и кой ще определи този процент е съвсем отделен въпрос ;-). Тук затваряме скобата.

Вече казахме, че постепенно, в своето развитие, детското Его се преструктурира. Появява се "най-младата" му съставка - Възрастният. Именно тази част на Его ни позволява впоследствие да възприемаме реалния свят, повече или по-малко обективно. Това обаче не означава, че Възрастният не ползва "услугите" на Родителя и Детето. Напротив, счита се, че спонтанността и "любопитството" на Естественото Дете, както и натрупания опит (кое как се прави) у Родителя са факторите, които улесняват значително Възрастния при изпълнението на неговите функции.

Ако приемем, че посредникът между Ид и Его е именно Естественото Дете, то, ето как ще изглежда нашият модел на структурата на Личността в системата Ид - Его:

Много е важно предложената схема да се възприема динамично - затова са поставени толкова много стрелки. От една страна, за да се покаже, че динамиката е много голяма и "резултантният вектор" на дадена сила се определя от множество взаимодействия и фактори, а от друга страна, че става въпрос именно за сили и процеси, които протичат в различни направления и доминирането на някои от тях над останалите ще зависи от големината на силата, времето на въздействие, посоката й и наличието или липсата на противодействаща.

За да уточня представата, бих искал да не възприемате Ид и Его като структури, заемащи едва ли не еднакво пространство в рамките на психичното, както изглежда по-горе (ето какво нещо е представата!). Представената схема изглежда именно така, повече за прегледност, но всъщност представата за това, което ви показвам тук, ако го разгледаме в друг мащаб, би трябвало да съответствува на следната схема:

И още нещо много важно - его-състоянията се дължат на натрупването на образи, схеми на поведение, реакции на определени дразнители, информация и пр. Въобще, самото формиране на Его е резултат от взаимодействието на психичното (в началото представено само от Ид) и външната среда, или реалният свят, започващо в процеса на раждането (когато се ражда и Его) и след това през целия по-нататъшен живот. Казано по друг начин - Реалността слага своя отпечатък върху психичното още при раждането и го коригира през цялото време на живот на индивида. (Не е случайно хрумването - не помня на кого беше, че при раждането детето може да бъде наречено Tabula rasa - Чиста дъска, върху която после пише животът и обществото). Този именно отпечатък (образно казано) ние наричаме Его, а останалата, много по-голямата част от психичното - Ид. Не трябва обаче да си мислим, че само външната среда оказва влияние върху Его. Напртотив - соматичното (но непряко, а чрез Ид) и самото Ид оказват своето влияние постоянно. От неприятните фактори на външната среда понякога можеш да избягаш, докато от своята биология - в случая системата Соматично-Ид - не! Ето колко е трудна задачата на нашето Его! Но се оказва, че има още една "формация", с влиянието на която Его трябва да се съобразява - така нареченото Суперего.

Суперего, или Свръх-Аз, е отново достижение на Фройд. В това понятие, или съставна част на психиката, той включва субективното възприемане на социалната действителност, (изразена в определени норми, изисквания, традиции, морал, култура, религия, естетика, политика и пр., т.е. изграждане на образ за това, кое е добро и кое - лошо), родителското влияние (черти, характер, специфични изисквания на родителите) и това, което индивидът желае да бъде - Идеалът на своето Аз, към който се стреми.

Ерик Бърн (очевидно повлиян от Фройд) определя Суперего по следният начин: "... Терминът Суперего включва в себе си съзнателната съвест, подсъзнателно Суперего и Идеал Его". (курсивът мой - бел.авт.)

Виждаме, че при определено съпоставяне двете концепции не се различават съществено, допълват се една друга, или даже можем да намерим почти пълно съответствие помежду им. Например:

Субективно възприемане на реалността (Ф) = Съзнателна съвест (Б)

Родителското влияние (Ф) = Подсъзнателно Суперего (Б)

Идеалът на своето Аз (Ф) = Идеал Его (Б)

Тук трябва да отбележим, че при Фройд Свръх-азът и Идеал-азът често се отъждествяват. Но, в крайна сметка, вижда се, че съответствието е налице.

Ако ние с вас обаче разгледаме структурата на Суперего непредубедено, или просто отстрани, веднага ще ни направи впечатление, че тя (структурата) много, ама много наподобява построената от Бърн структура на Его.

Не прилича ли съзнателната съвест на Възрастния, подсъзнателното Суперего (родителското влияние - по Фройд) на Родителя, а Идеал Его на възхищаващото се и мечтаещо Дете?

Според мен приликата е очевидна. Разликата обаче е в това, че тези три съставки на Суперего не са състояния, в които може да изпадне индивида. И трите съставки са образи и образци на част от действителността, някои от които с течение на времето могат да се променят (както и тези в Его). И макар че тези образи и образци (на Суперего) могат и влияят съществено върху Его, а даже и върху Ид (според Бърн), то те не могат да съществуват без Его. Не могат да се проявят, ако липсва тази част от психичното, която наричаме Его.

Следователно, ако Его контролира системата Соматично-Ид, то Суперего е структура, производна на Его и предназначена за допълнителен контрол върху Его.

Ние виждаме, че тази, производна на Его структура - Суперего, е резултат от взаимодействието на Его не с външната среда въобще, а с тази нейна част, която повече или по-малко е свързана със Социалното.

Образно, ние бихме могли да си представим Суперего като "дреха", облечена върху Его. Но тогава ще трябва да отговорим на въпроса: откъде се взе тази "дреха"? Какъв е нейният произход? Да не би да е подарък от обществото, в което живеем? (Смешно ли ви е?... Да, подаръците вече са нещо изключително рядко и винаги се питаш с каква цел са ти подарили "подаръка"). Или ни я дават на кредит, който изплащаме през целия си живот със страдание?... Не зная - може би такава една представа има право на съществуване. Лично аз обаче предпочитам по-друг вариант...

Нека да разгледаме следната схема:

Това е вече познатата ни схема за Его, но виждаме, че са се появили нови елементи. Това са елементите на Суперего - ЕД*, АД*, В*, Р*. Да, аз определено смятам, че в резултат на въздействието на социалните фактори върху Его, части от него се "втвърдяват" или се обособяват като отделни "острови" от образи и образци, които се различават от околните образи - главно по своя произход (т.е. от какво са получени, предизвикани) и по своята функция по отношение на цялата личност, и - Его в частност.

"Архипелагът" от образи и образци, сред "моретата" от образите на Родителя, Възрастния и Детето (разбирани така, както са дефинирани от Бърн), предлагам да наречем Суперего. Така показаната картина ни дава една, според мен, добра визуална представа и възможност за разглеждане на редица аналогии. Освен това, връзката между Его и Суперего изглежда изключително тясна (каквато е на практика) както в структурно, така и във функционално отношение. Бихме могли да предположим също, че преминаването на даден образ от "моретата" на Его в "архипелага" на Суперего е процес, който, в естествени (т.е. социално обусловени) условия, има тенденцията с течение на времето да е по-често срещан от обратния - част от образите на Суперего да губят своето "върховно" положение и да се връщат в "зоната на здрача", т.е. в рамките на Его. От друга страна обаче, продължавайки аналогията, можем поне теоретично да си представим ситуацията, при която "моретата" на Его заливат и покриват "архипелага" на Суперего. Какво се случва или би се случило тогава?

(... Тук ще отворя "една скоба": можем, ако така ви допада повече, да излезем от терминологията на транзакционния анализ и психоанализата. Моделът за личността би могъл да изглежда по най-различни начини. Например, можем да приемем, че всички субструктури на Его са отделни личности със своите особености - съответните субструктури на Суперего.

Нека си представим, че Естественото Дете се нарича Мадона, Адаптираното Дете се казва Бил (Гейтс), а Родителят е Джеймс (Бонд). Джеймс понякога мени своя облик и се превръща в Маргарет (Тачър) и обратно.

ЕД*, АД* и Р* ще бъдат, особеностите в характерите, от които се ръководят в своите действия съответно Мадона, Бил и Джеймс (Маргарет). Къде е Възрастният? Ами, в рамките на този модел, Възрастният е Мъдрецът с Компютъра, с който искат да общуват и да го използват за своите цели Мадона, Бил и Джеймс (Маргарет). Конкретните характеристики на Мъдрецът с Компютъра ще се определят от В*.

Къщата, в която живеят Мадона, Бил и Джеймс (Маргарет) е Соматичното. Тайните ъгълчета, всички паяци, мишки, плъхове, тъмните мазета и многобройните отворени и затворени помещения, пълни с всякакви твари - както страшни, така и приятни, са Ид. С тях обаче контактува само Мадона - другите (Бил, Джеймс, Маргарет) не са ги виждали и чували и знаят за тях само от начина, по който им е разказала и показала Мадона. Нещо повече - Мадона е свързана със своята къща по същия начин, както охлюва със своята черупка. Навсякъде ходи заедно с нея.

Бил, Джеймс и Маргарет (пък и Мъдрецът с Компютъра) са натрапени отвън гости и живеят заедно с Мадона, която често е недоволна от това, но - какво да се прави - те, освен че се държат като у дома си, често й доставят голямо удоволствие и тя е склонна да се съобразява с тях.

Когато нещата се развиват нормално всички живеят задружно и се стремят да им е добре на всички - заедно използват за тази цел общуването с Мъдреца с Компютъра, който им доставя голямо удоволствие и им дава различни варианти за наслаждение на всички едновременно - Утешение. Случва се обаче да се карат кой да се възползва пръв и по-дълго време от общуването с Мъдреца с Компютъра, или се съюзяват едни против други и т.н. Въобще живеят си живота, който е изпълнен и с хубави, и с лоши неща.

Тук ще затворим скобата - ако искате, можете да си пофантазирате в това направление, или просто да си представяте подобен модел при по-нататъшните описания на Его, Суперего и техните субструктури...)

Преди да продължим, ще спомена само, че стремежът към доминиране на всяка от субструктурите на Его - ЕД, АД, Р, или В, самостоятелно или евентуално в съюз с някоя от другите, вероятно можем да приемем за Основен закон, действащ в рамките на Его. Доминирането на дадена субструктура ще означава, че личността ще изпада по-често и по-продължително именно в това его-състояние, което представя дадената субструктура.

Има един съществен момент: ако доминира Възрастният, то това е най-благоприятният вариант. По-късно ще разберете защо, но и сега можете да се досетите, че след като само той има възможността да оценява "обективната обстановка", то ясно е до какви последствия може да се достигне при вземането на решения в някое от другите его-състояния. И все пак, това не бива да се абсолютизира.

Кое его-състояние в дадена личност ще бъде най-активно (т.е. ще доминира) и защо? Ето един въпрос, на който постепенно ще си отговаряме, четейки по-нататък изложението.

Придържайки се към разгледания модел на личността, веднага можем да направим следния извод:

Тъй като Суперего е формация, производна на Его, то няма Суперего без Его.

Може ли обаче да съществува Его без Суперего (в рамките на описания модел)?

(Тук веднага искам да уточня, че не става въпрос за новороденото, където можем да приемем, че Суперего е в латентно състояние...).

След като знаем причината за появяването на Суперего (социалните фактори), това е все едно да попитаме дали ще има дадена личност Суперего, ако за нея липсва човешкото общество, което го е създало.

Тук са възможни няколко главни варианта, които за краткост ще наречем "Робинзон","Маугли", "Емигрант", "Социопат" и "Експеримент". Много ви моля да възприемате тези наименования не буквално, а условно - т.е. търси се, разбира се, някаква асоциация между същността на нещата и избраното наименование на варианта, но не повече от това. Нашите разглеждания ще бъдат повече "теоретични" и, в известен смисъл, ще се опират на създадените от тези наименования представи.

Вариант "Робинзон":

Тъй като Робинзон Крузо попада на острова вече в зряла възраст, то, трябва да приемем, че неговата психика съдържа всички разгледани от нас по-горе елементи - т.е. включително и Суперего. Нашата задача е да разберем търпи ли някакво развитие Суперего на Робинзон, продължава ли да въздейства на неговото Его и ако да - как, а ако не - защо? За тази цел, трябва просто да си припомним съдържанието на романа и да проверим по какъв начин са представени отделните елементи на Суперего - има ли ги въобще и функционират ли. Няма да преразказвам романа на Даниел Дефо (1660-1731), но за тези, които не са го чели ще кажа, че става въпрос за корабокрушение и главният герой, Робинзон Крузо, е единственият, който оцелява. Но остава на безлюден остров в продължение на 28 години, 2 месеца и 19 дни. (Само през последните около 2 години Робинзон живее съвместно с Петкан - туземец от съседен остров, когото той спасява от други туземци-канибали.)

Между другото, втората част на романа не е позната на повечето от нас, които сме го чели - тя, във времената на социалистически разцвет, просто не е била превеждана - така мнозина от нас, включително и аз, до неотдавна не знаехме, че Робинзон Крузо е ходил още къде ли не - даже в Китай и Русия! Може би начинът, по който той описва своите приключения в Русия, не се е помествал в рамките на социалистическата идеология.

Разбира се, Даниел Дефо не е чел нищо за психоанализата - неговата книга е написана в началото на 18-и век (1719 г.). Освен това е написана с друга цел, поради което не можем да търсим в нея преки указания по интересуващата ни тема за Суперего. Обаче, можем, четейки романа, да се прехвърлим мислено на острова в ролята на Робинзон Крузо.

Как ще се отрази на Суперего отсъствието на каквито и да са социални стимули - имам предвид преки стимули. Обективно погледнато, в Суперего на Робинзон ще останат куп социално обусловени "образи и образци", повечето от които, с течение на времето, ще бъдат осъзнати като съвсем ненужни и даже неуместни за условията, при които живее той. Коя част на Суперего ще бъде подложена на "атака" (от страна на новите условия) най-напред? Може би"субективното възприемане на социалната действителност" (Фройд) или "съзнателната съвест" (Бърн)? Възрастният постепенно ще оцени ситуацията и ще осъзнае, че в свят, където няма други хора, да те "мъчи съвестта", е просто ненужно. По такъв начин, дори и да не бъде разрушена тази част на Суперего - В*, производна на Възрастния, то тя ще бъде "капсулирана", "замразена" или до следващата среща с обществото, или - завинаги, ако такава среща не се осъществи. Освен това, можем да предположим, Възрастният ще се "разрасне" за сметка на Родителя и Адаптираното Дете. Това става по необходимост - за да оцелее Робинзон.

Що се отнася до елементите на Суперего, затворени в рамките на Естественото Дете - ЕД*, а също и Адаптираното Дете - АД*, то, вероятно те също ще бъдат или "замразени" (образите, от които си се възхищавал съзнателно и подсъзнателно и си се стремял да се идентифицираш с тях - ЕД*, както и тези, които твоите родители са ти представяли като "правилни" обекти за подражание и възхищение - АД*, просто са непригодни за условията на острова) или значително коригирани: например могат да се появят "образи и образци" на възхищение и стремеж към тях от животински произход, или даже от Петкан, при когото такива елементи със сигурност има. Възможно е, обаче, Естественото Дете "да замрази" не само съдържащите се в него елементи на Суперего, но и част от образите на Адаптираното Дете (намалявайки неговата територия на действие и значение). Това би могло да се получи поради очаквания вътрешен конфликт в Его - между Родителя и Детето. Изискванията от страна на Родителя в голямата си част ще бъдат неадекватни, което ще разбунтува Естественото Дете (например: "... няма да се бръсна! Първо: няма с какво или е много трудно и, второ: няма никакъв смисъл!" - примерът е хипотетичен, но вероятен) и ще намали значително (почти до нула) влиянието на Адаптираното Дете.

Детето би възприело само тази част от "наставленията" на Родителя, които са свързани с "кое как се прави" и то, ако това е приложимо в конкретните условия. В противен случай - ще потърси помощта на Възрастния: "... хайде сега да прецениш как в тези условия да си направя лодка, защото не ми се стои тука!". Родителят, от една страна, загубва постепенно доверието на Детето, а от друга - и на Възрастния, който, като че ли, казва: "... не ме заблуждавай, че тази ситуация ти е позната, и знаеш как да се измъкнем от положението! Остави ме да погледна, да преценя, да разбера, да си направя план и да взема съответното решение! Ако ми потрябва твоята помощ, ще те помоля да ми припомниш текста на молитвата "Отче наш..." и т.н.!" По такъв начин загубилият позициите си в Его Родител, ще се "обърне за помощ" към тези свои елементи, които се очаква да бъдат най-силни и освен това повечето от техните въздействия не се осъзнават от Его - Р*, т.е. елементите на Суперего, които нарекохме "родителско влияние" (Фройд), или "подсъзнателно Суперего" (Бърн). Вероятно тази част от Суперего ще се предаде последна, но само в смисъл, че ще бъде "замразена", докато дойдат по-добри времена.

Следователно, в зависимост от първоначалните условия - личността (нейното соматично състояние, силата и съдържанието на нейното Его и Суперего), а също и времето на отсъствие на каквито и да било социални фактори във външната среда, можем да предположим, че постепенно Суперего на дадения индивид ще премине в латентно (скрито) състояние и, фактически, ще престане да влияе на Его. Ние не можем да твърдим или даже да предположим с достатъчно висока степен на достоверност, че "образите и образците" на Суперего ще се разтворят в Его, ще се разрушат или ще изчезнат. Но, от друга страна, можем да предполагаме с голяма вероятност, че при варианта "Робинзон" след достатъчно дълго време (конкретно за дадената личност), Его ще се освободи от ограниченията на Суперего - с всичките положителни и отрицателни (ако има такива в новите условия) последствия от това.

Вариант "Маугли":

Вероятно много от вас са чували за такива малки деца, които са попадали при известни обстоятелства в обкръжението на животни и не само че са оцелявали, но и са били отгледани от животните до определен момент от своето развитие. Най-известните случаи са обаче легендата за отгледаните от вълчица основатели на Рим - Ромул и Рем, както и разказите на Ръдиард Киплинг (1865-1936) за Маугли, който (забележете!) също е отгледан от вълци. Отново искам да ви напомня, че използването на асоциацията с наименованието "Вариант Маугли" е само за приблизително разграничаване на вариантите. Самото произведение на Киплинг (от 1894 г.) например е пълно с метафори и, в рамките на нашето разглеждане, не може да служи за модел в чист вид. Затова ще конкретизирам, че под вариант "Маугли" ние с вас ще разбираме следното: новороденото дете (при което да се говори за Суперего е безсмислено) или достатъчно малко дете, при което крехките все още "образи и образци" на Суперего могат да бъдат "заличени", ако не се "подхранват" и развиват, т.е. ако пренесем това малко дете в среда, където то може да оцелее физически, но където социалното - човешкото социално отсъствува. Именно затова представляват интерес разказите за Маугли - макар че там развитието на малкото дете, което "едва ходи", е представено в обстановката на едно животинско общество, но все пак - общество.

Ние само можем да предполагаме, че първо: ще се развие достатъчно пълноценно за съответните условия Его, което после би могло да бъде благоприятна почва за "своята производна" - Суперего (но с елементи от животински произход). И второ: че наличието на възможност за изграждане на Суперего, ще бъде използвано, т.е. детето трябва да бъде отгледано от такива животни, които повече или по-малко живеят на групи и по някакъв начин могат да бъдат съотнесени към микрообществата. Важното е не само животните да живеят групово, но и да се наблюдава известна йерархия в групата и въобще наличието на елементи на въздействие върху даден индивид от групата, дължащи се именно на съвместното живеене на тези индивиди, за да можем, поне донякъде, да оприличим това въздействие на социалните фактори. Само тогава можем да очакваме, че в структурата на Его на индивида (дори ако той е човешко дете) ще се появят онези "островчета", чиято съвкупност и функционалното им значение за Его ще ни даде право да говорим за Суперего. В разказите за Маугли всичко това е налице - пък и ние знаем, че вълците наистина водят групов начин на живот, със съответната йерархия и порядки във всяка глутница. Срещат се и вълци-единаци, но те са по-скоро изключение - или тяхното вълче ЕгоСуперего?) е с по-особена структура в сравнение с останалите вълци.

Предполагам, че описаното от Киплинг например, ако се случи, и детето наистина бъде отгледано от животни (например маймуни?!), то у детето ще се появи Его. Да, съдържанието на неговото Его ще бъде коренно различно от това на другите деца, живели в условията на човешката среда, но - всички описани елементи на Его ще са налице. Вероятно по-малко ще е развит Възрастният (но зависи с кого ще сравняваме), Адаптираното Дете ще заема по-малка "територия" в психичното и в рамките на Детето. Родителят ще бъде структуриран по друг начин и, от наша гледна точка, значително по-беден на съдържание, но затова пък по-конкретен и по-непротиворечив.

Може ли след време у такъв един индивид да се появи Суперего - съответно на "социалните" фактори за даденото животинско общество? Предполагам - да. Вероятно акцентът в него ще бъде върху елементите на родителското влияние - Р*, а също и неосъзнатия стремеж към идеала (например водача на стадото или глутницата) - ЕД*, който би предизвиквал постоянно безпокойство, когато индивидът не извършва действия в посоката, водеща към постигането на идеала (или извършва такива, които водят до обратен ефект). Естествено е да предположим, че за разлика от хората, живеещи в човешкото общество, Суперего на Маугли най-малко ще акцентира върху съвестта - особено от наша гледна точка. Предполагам, че при индивиди, преминали своето развитие по варианта "Маугли" най-съществено ще се различават от нас по тази си съставка на Суперего, която наричаме съзнателна съвест (тя най-вероятно ще липсва) и по съдържащите се (най-вече у ЕД) елементи от животински произход.

Оставям на вас да си представите какво може да се очаква в обществен план от индивид, при който детското развитие е преминало по начин, сравним с варианта "Маугли" - та дори да не е отгледан от животни, а от хора.

Какво може да предложи човешкото общество на такъв индивид, ако иска да го интегрира в себе си? Ами, логиката на нещата ни подсказва, че трябва отначало да въздействаме по такъв начин, който ще доведе до преструктуриране и укрепване на Его, а едновременно и постепенно да прибавим социалното, за да получим необходимата на обществото структура на Суперего. Освен това ще трябва да се положат значителни и целенасочени усилия да бъдат "капсулирани", или "замразени", онези елементи на Суперего, които имат чисто животински произход и ще се стремят постоянно да се проявят.

След като вече знаем какво представляват Его и Суперего, можем веднага да предположим, че успехът ни далеч не е гарантиран, или ако е налице, може да се окаже временен, след което да настъпи "срив", т.е. връщане към "по-старите" (по-отдавна образувани) структури на Его със съответните последици за Суперего.

Вариант "Емигрант":

Идеята да разгледам този вариант отделно ми бе подсказана от моята съпруга - Татяна. След като вече възприех тази идея, започнах постепенно да осъзнавам, че вариантът "Емигрант" има много голямо значение както от гледна точка на психологията на конкретната личност, така и от гледна точка на обществото. В рамките на този вариант стават, като че ли изведнъж, понятни редица поведенчески особености на хората, когато, по една или друга причина, те са принудени във възраст, при която тяхното Суперего е вече стабилно определено като структура, да се сблъскат с ценностна и обществена система от фактори, въздействието на които до този момент от живота си те не са изпитвали.

Това е първият и по-мекият подвариант - Е1! При него се предполага, че социалното се е променило коренно, налице са значително количество нови и съществени за обществото ценности и социални фактори, но все пак съществуват или поне в някаква степен са запазени социалните ценности и фактори на обществото, от което "идваш" (понякога вариантът "Емигрант" може да ти се случи в собствената ти страна - когато обществените условия, ценности и изисквания се променят достатъчно бързо и съществено в качествено отношение. Почти цялото наше поколение, към което и аз принадлежа, премина през Е1 в собствената си страна. Някои даже се сринаха до Е2 - толкова голямо бе потресението...).

При вторият, крайният подвариант - Е2 - "спасителната сламка" липсва. Нищо от обществото, в което си живял "до пристигането на новото място", не съвпада с твоите "образи и образци". Освен че Суперего "е в шок" и направо е непотребно в новото общество, до голяма степен се натоварва и Его - Възрастният, Родителят и Адаптираното Дете. Само Естественото Дете е в стихията си. Именно в такива случаи, то лесно може да вземе контрол върху Его и, за известно време, да си "поиграе" така, че последствията от тази игра после да се окажат необратими. И понеже знаем, че Естественото Дете е последната бариера пред бушуващите страсти, влечения, инстинкти, желания и импулси на Ид, то, можете да си представите, какво ще се случи с такъв човек, при който Естественото Дете не издържи под напора на Ид... (Може би, вече не ви е толкова трудно да си представите защо човекът, когото сте познавали от години като един порядъчен и честен приятел, изведнъж се е оказал в затвора у нас или на някаква по-близка или по-далечна страна, защото е извършил жестоко убийство, изнасилване или е пребил от бой нищо неподозиращо малко дете.). При този вариант (както и при вариант Е1) не е необходимо непременно да се ходи в друга страна - понякога страната, в която живееш е толкова голяма (една Русия, например), че дори и в рамките на нейната територия можеш да се окажеш в условията на подвариант Е2.

Много "благоприятен" фактор за влизане във вариант Е2 е войната - всички знаете до какви "безумия" и какви "непоносимо ужасни постъпки" на отделни личности (от обикновените войници до генералите) може да доведе воденето на военни действия на територията на друга страна, особено ако е съвършенно непозната в културно отношение. В момента е най-пресен примерът с войната в Ирак - поведението на отделните личности както от окупационните войски, така и на "защитаващите" се иракчани, е потресаващо само за наблюдателите отстрани. Но ако вие самите сте там, на мястото на едните или другите, представете си, по-подробно си представете различните възможности за вашето поведение и постъпки... Но такива примери могат да се приведат за всяка война - от древността, та до днес. Нещата, които се случват в Ирак, Афганистан, Югославия, Чечня - не са изключения, а правило!

В съвременния свят, където информацията за какво ли не е възможно да бъде намерена с неголеми усилия - особено в интернет, подвариантът Е1 е, като че ли, по-често срещан (като изключим войната - където всички действия спрямо "врага" са позволени). При него личността постепенно се "адаптира" към новите условия, като затваря в себе си - в своето Его, "непотребните" участъци на Суперего, изграждайки постепенно нови такива, които да я ръководят в живота на новото място. Имам свои основания да мисля, че този процес е изключително труден и продължителен и едва ли достига до желаемото от обществото ниво, макар че отстрани индивидът изглежда, като че ли, напълно интегриран и в унисон с обществените изисквания. Тук, според мен, най-голямо значение имат първоначалните характеристики на личността, подложена на вариант "Емигрант" - Е1, характеристиките на нейното Его и Суперего.

Подвариантът Е2 се среща, вероятно, по-рядко (но, отново, не и при война - там той е на първо място). При него са възможни два изхода, в зависимост главно от характеристиките на Его и по-точно Възрастния. След като Суперего не може да се намеси по никакъв начин (освен да предизвика носталгия по обществото, в което се е справял повече или по-малко добре), въпросът с оцеляването в напълно непознато общество се поставя за решаване пред Его - или трябва да се избяга от това общество (не непременно физически - възможно е създаването на свой измислен свят, ако, разбира се, те оставят на мира и ти се даде възможност за това), или трябва новото място да се усвоява.

Ако взаимодействието между Родителя и Детето (Адаптираното Дете) на такъв човек вземат връх и диктуват своите условия на Възрастния, то резултатът ще бъде изразен в нецелесъобразни действия, пълни с предразсъдъци, предубеждения и, в крайна сметка, те ще доведат до депресия или даже до по-сериозни действия спрямо себе си - включително самоубийство. Ако "властта" се предаде в разположение на Естественото Дете, то възможностите за интеграция в новото общество също не са големи и могат да доведат до описаните по-горе последствия - "жестоки и ужасни постъпки", които при обикновени условия не са възможни в такива масови мащаби. Да не говорим за възможностите за манипулация на личностите, които се намират в позицията на вариант Е2.

По мое мнение, само Възрастният, "незаразен" с предразсъдъците на Родителя и маниите на Детето, но подпомогнат от тях в тази си част, която той счете за необходима, е способен да се справи с новите условия. Защото първата и основна негова задача ще бъде: да оцелее индивидът. Това обаче е вярно само при един правилно изграден Възрастен, т.е. такъв, при който неговите методи за изучаване на действителността, на реалността около него водят до получаването на представи за реалността, които съответствуват на нейната същност.

Вариантът "Емигрант", представен или като Е1, или като Е2, може да се случи и на човек, който по една или друга причина попадне, да кажем, в затвора (като "затворник") или в психиатрична болница (като "пациент"). Тук ще ви оставя сами да си пофантазирате възможностите, които "се откриват" пред такива хора...

И накрая, логически погледнато, вероятно е възможно в някаква степен и обратното движение - от Е2 към Е1 и от Е1 към постепенна интеграция в новото общество (която, както вече споменахме, едва ли ще бъде пълна, независимо как изглежда отстрани).

Тук ще си отбележим с вас, че е необходимо да си направим извод, че не само образите на Его могат да бъдат изменяни или да се активират едни за сметка на други, но и... "образите и образците" на Суперего - като че ли те също се поддават на аналогични процеси. Но по-скоро само първата половина, т.е. "образите", докато "образците" вероятно остават непроменени за цял живот и тяхното влияние може да се премахне само с "капсулирането" им. Това ни дава правото да предположим, че Суперего не е толкова "втвърдена" и неподвижна в своето развитие структура на човешката личност.

Възможен е даже и един леко коригиран модел на системата Его-Суперего: представете си, изхождайки от схемата по-горе, че основният "натиск" от страна на външната среда (включително и социалните фактори) се поема и "отразява" от "моретата" на Его, а "островите" на Архипелага-Суперего променят своите места или своята големина макар и бавно в зависимост от конкретните въздействия на социалното. Искам да кажа, че вероятно понякога е твърде условно и трудно да разграничим образите на Его от тези на Суперего, тъй като вторите, все пак, са производни на първите - те просто са пораснали в йерархията и са придобили вече съвсем друго значение за цялата личност, а и единственият начин на Суперего да се реализира и да снеме напреженията в себе си е чрез... Его.

Може би ви се струва твърде теоретизирано или схематично - приемете, че за мене е важно да споделя с вас тези свои мисли, колкото противоречиви или даже противни да ви се сторят. На някои пък може да им се сторят интересни. Друг ще поиска да поспори с мене по въпросната тема... Трети, ще се сети за нещо много по-важно, което аз съм пропуснал, ще го напише и - току-виж се родил съвременният Фройд...

Аз ви водя към съвсем друга посока, но, кой знае защо, ми се струва, че трябва първо да минем оттук, за да мога после с лекота да ви кажа точно това, заради което започнах да пиша тази "история"...

Вариант "Социопат":

Веднага искам да започна с това, че "социопат" е често използвана дума и на нея се придават различни значения. Ние с вас, в рамките на нашите съвместни разглеждания, ще я разбираме като "социално болен човек, чието заболяване, от гледна точка на конкретното общество, в което той живее, е опасно за самото общество и застрашава обществото по някакъв начин пряко или косвено - реално или потенцално". Обикновено, когато се говори за "социопат", почти веднага думата се свързва с още едно понятие - "поведение". Всъщност предсказуемостта на действията на даден човек в зависимост от ситуацията е много важно условие за съществуването на обществото - каквото и да е то. Съвкупностите от такива възможни действия наричат обикновено "схеми на поведение". В западната наука и философия се отделя голямо внимание на поведението и различните възможни схеми на поведение. Съществува цяло учение в това направление, със своите конкретни научни и философски концепции и дисциплини, което, навярно знаете, се нарича бихейвиоризм (от английски behaviour - поведение).

От друга страна, съществуват редица "социално болни хора", т.е. - страдащи в социално отношение, но докато те не се смятат за опасни за обществото и не го застрашават пряко, косвено, реално или потенциално - те не влизат в рамките на "социопата".

Обществото има традиционно (което се предава от поколение на поколение) рязко критично мнение относно социопатите (Р* - първият елемент на Суперего у "нормалните" хора). Доказва на всички с разумни (и недотам разумни) доводи колко е лошо за самото общество и за всеки поотделно, ако се появи социопат, или - не дай боже - именно ти си този социопат, тогава ще има и юридически последици (т.е. вторият елемент на Суперего - В*. Трябва да изпитваш угризения на съвестта, ако използваш схемите на поведение, посочени от обществото като присъщи на социопата) и, накрая, обществото се стреми да изгради един отрицателен образ на социопата в нашите представи дори във визуално отношение, за да предизвика у Естественото Дете отвращение (а не възхищение), а на Адаптираното Дете да се покаже, че социопатът не е този, на когото трябва да подражаваш (т.е. така се изграждат елементите ЕД* и АД* на Суперего).

Тъй като основните методи на обществото за постигането на посочените по-горе цели са свързани с контрола върху семейството и неговия морал и с различните видове социални институции - училище, средства за масова информация, полиция, армия, съд, специални заведения за изолиране на "социопатите", а също и с различни идеологически прийоми, икономически санкции и пр., то става ясно, че социопатът, действайки сам, може да прояви себе си само в определени пространствено-времеви рамки, след което обществото ще го накаже или изолира (или ликвидира).

От описаното по-горе веднага можете да си направите извод, че не е толкова "трудно", първо, да си "социално болен човек" и, второ, в определен момент да се окажеш опасен за обществото или то да те сметне за такъв.

За нас е важно да разберем, че обществото защитава себе си и своите институции, т.е. то осигурява своето съществуване и запазване на статуквото, но нито един от нас, конкретно, не бива да се надява и заблуждава, че обществените институции изпълняват функциите, заради които уж са създадени - заради нашия комфорт, безопасност и здраве. От "благата" на обществото могат да се ползват само тези, които са членове на някоя от неговите институции или подкрепят по някакъв начин обществените порядки чрез преки контакти с представители от различни нива на обществените институции. Останалите получават трохи.

Както и да го казвам, всички, надявам се, разбирате за какво става въпрос - не е достатъчно само да си гласувал за дадена партия или личност, необходимо е и после, след "демократичния" акт, да показваш и на практика да доказваш своята лоялност към обществото - именно в конкретната му форма на съществуване. Всички, които не правят това, съвсем реално рискуват в определен момент да бъдат сметнати за обществено опасни, т.е. - социопати (в смисъла на приетата от нас дефиниция), с всичките последствия от това. Както забелязвате, вече даже се пропуска "фактът", че вие сте "социално болен", по-важно е, че сте заплаха за конкретния вариант на обществото.

Спомням си един разказ на Хърбърт Уелс (вижте Краткия терминологичен речник - Приложение 1), където главният герой попада в "страната на слепите" и само той е зрящ. Там Уелс много точно описва как отначало слепите възприемат главния герой като болен човек и даже му предлагат операция по отстраняване на очите. След това започват да го възприемат като обществена опасност и си поставят за цел да го унищожат... Е, той успява да избяга - може би, защото има накъде, а ако нямаше?

Дотук разгледахме именно този подвариант на варианта "Социопат" - С1, при който инициативата на обществото да определи даден индивид като социопат, изхожда активно от самото общество. Независимо от това, че ако се направи анализ на Суперего на такъв индивид, ще се окаже, че в общи линии неговите "образи и образци" съответствуват на обществено приетите. Такава, "изкуствена" инициатива на обществените институции или на една от тях, или на част от "обществото", конкретно свързана с дадения индивид пространствено или идеологически да обяви някого за социопат, е присъща на най-силната и най-заинтересованата прослойка от тях, наречена Власт. Властта, подкрепена от достатъчно количество сила, може да обяви за социопат, когото си поиска... Но това на вас ви е известно...

При подварианта "Социопат" - С2 е налице обективно различие на образите в Суперего на конкретния индивид с образите, прокламирани от обществото (в което се намира той). Така например Р*, т.е. родителското влияние, може да е толкова противоречиво и хаотично (както е при израстнали на улицата деца или дори в специалните интернати, или поради прекарани заболявания и т.н., и т.н.), че не само тази част на Суперего, но и самият Родител на Его, да са толкова поразени, че да не представляват никаква възпираща сила върху Естественото Дете (Адаптираното Дете се предполага, че е също толкова объркано и заема, вероятно значително по-малък "обем" от Детето). Възрастният, който също не е имал възможността да усвои редица методи и информация за адекватна оценка на реалността, ще бъде една слаба основа не само за образуването на съзнателна съвест (В*), но и за правилното, по отношение на оцеляването на индивида, поведение и вземане на решения.

Остава само Естественото Дете - последната преграда (отново) пред "страшното" Ид. Как мислите, на кого и на какво се е възхищавало то - Естественото Дете? Какви образи са се закрепили в него? Ще може ли слабият и неуверен в правотата си Възрастен да го възпре, да го обуздае, да го направи свой съюзник? Кого ще предпочете Естественото Дете - Възрастния, който се опитва плахо да му обясни, че то трябва да удовлетворява своите желания не веднага, а само когато може, и не по начина, по който то иска, а по съвсем друг - "разумен начин"? Или "всемогъщият" и безжалостен Ид, който е пълен с инстинкти, желания, влечения и импулси от всякакъв вид, които даже не могат да бъдат облечени в думи?

Да. Всички тези въпроси са реторични, което ще рече, че на тях можете да си отговорите сами...

И все пак, точно този тип личност, макар и да е способен да извърши действия, заплашващи обществото, то обикновено заплахите са конкретни (и вече до голяма степен предсказуеми - психологията и въобще науката напредват) и не се отнасят до устоите на обществото. "Социопатите" от този подвариант - С2, нанасят обикновено малки локални поражения на обществото, след което то бързо се разправя с тях. Пък и вече има възможност С2 да бъдат котролирани значително по-добре (тази възможност за контрол ще нараства все по-бързо и по-бързо). Обаче това е действително и вярно само дотогава, докато някой (тип С11 - виж по-долу) не организира действията им...

От гледна точка на обществото много по-голяма заплаха (потенциално) представляват именно социопатите С11. Първо: те приличат на С1 и трудно се отличават от останалите членове на обществото; второ: тяхното Суперего е много близко по съдържание с ценностите и идеите на обществото, т.е. те добре познават "системата"; трето: ако Възрастният реши, че е необходимо да ревизира образите, които предизвикват и обуславят в него съзнателната му съвест (т.е. В*), то той може да състави целенасочен план и да предприеме необходимите действия до постигането на резултата - да се откаже от услугите на Съвестта. Оттам нататък, тази нова личност с "ампутирана" съвест може да стане сериозен противник - Социопат С11 и реална заплаха за обществото като цяло.

Всичко ще зависи от посоката, която ще поеме такъв един "социопат". Той вече няма да е роб на обществото и ще презира неговите институции, ще се стреми да минимизира тяхното въздействие върху себе си. (Но това е все още в "пасивната" фаза). Представете си, че допусне съзнателно в своя Възрастен част от Детето. Ако тази част съдържа образи, които са с "антисоциално" и антиличностно разрушително съдържание - какво да очакваме тогава? Ами, ще трябва да очакваме мания, на която Възрастният не само че няма да пречи, но и ще помогне съзнателно тя да се реализира според очакванията и желанията на Детето ("активна" фаза).

Да, такива "безсъвестни" и "безскрупулни" (но "умни!") социопати като че ли има повече, отколкото му се иска на обществото, пък и на всеки от нас... Остава само да съединим един или няколко от описаните "умни" С11 с много повечето С2 - готови да изпълнят всяка воля на Водача (тип С11) и ще получим познат резултат в зависимост от епохата, която разглеждаме...

В наше време това е едно възможно макар и твърде схематично описание на възникването и функционирането на екстремистските и терористични организации...

Вариантът "Социопат", както забелязвате, е интересен с това, че в него се преплитат проблемите както на Суперего, така и на Его. Същото, разбира се, го има и при всички останали, разгледани от нас варианти, но тук. Тук този факт е най-очевиден. Поне, според мен...

Вариант "Експеримент":

Този вариант е отделен като самостоятелен, защото е интересен с това, че, от една страна, експерименти с развитието и съдържанието на Суперего на даден конкретен индивид се правят със сигурност, поради факта, че, от друга страна, експерименти със Суперего в масов мащаб са правени много пъти, правят се и сега.

Във варианта "Експеримент" личността може да попадне или по желание (т.е. умишлено), или без да е желала това. В последният случай е възможно въздействието ("експериментът") да се осъзнава, или - обратно, личността не знае за него. Освен това, можем да приемем, че всички междинни варианти, неописани по-горе, както и различните възможни комбинации от тях могат да бъдат отнесени именно към вариант "Експеримент"...

Все по-често че правят различни шоу-програми, с близки до реалността постановки. Част от тях поставят редица изпитания пред Его, а друга част - пред Суперего. Известна е например риелитишоу-програмата "Последен герой", където участниците са поставени в "екстремални" условия - на "самотен" остров в океана. Те са принудени да общуват помежду си, макар че може да са от различни краища на една и съща страна или от различни държави, и всичко това в рамките на непозната външна среда, която трябва да се усвоява с подръчни средства - вече се досещате, нали? Става въпрос за вариант "Експеримент", който съдържа в себе си елементи на вариантите "Робинзон" и "Емигрант".

Аз не бих искал да се спирам подробно върху вариант "Експеримент" (макар че той ще става все по-често обект на изследване по най-различен начин), тъй като моята цел е да ви кажа още много, много други неща, които също, според мен, ще представляват интерес за вас. И, както често обичаме да казваме, най-важното предстои...

А сега, разгледайте Приложение № 3.

 

 

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.