ЗАБЛУЖДЕНИЯТА ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ЗА ВЛАСТТА

Кирил Кирилов

web

Макар тази тема и проблематика да звучат банално или "до болка познато", ще си позволя да засегна в някаква степен този въпрос отново, тъй като, струва ми се, когато говорим за заблужденията, просто нямаме моралното право да не споменем тези заблуди, които "идват" от така наречената Власт и нейните институции или пък от производните й структури. Това е причината сериозните въпроси, които са свързани с тази проблематика, да бъдат на този етап главно маркирани, а впоследствие, когато предизвикат една по-широка дискусия и разглеждане от специалисти в различни сфери на социалните и други науки, да се оформят съответните направления не само на изучаване на генерираните от Властта заблуди, но и възможностите за консултиране на личността и предпазването й от тяхното въздействие. Дали това би станало на основата на едно добре развито, култивирано у личността критическо мислене, или освен него ще се добавят и други похвати, техники и начин на поведение на личността, е въпрос за дискутиране и продължаване изследванията в тази област.

Нека предварително приемем, че заблуждението е представа или комплекс от представи, несъответна на действителността, която може да бъде проверена чрез някакви методи, признати за достоверно точни. Освен това, трябва да е доказано или да е прието като аксиома, че тези методи измерват, съпоставят с представата именно това - тази част от действителността, за която имаме определена представа.

След като веднъж сме приели такава една постановка на нещата, можем да продължим по-нататък, макар и да знаем и да чувстваме, че "почвата под краката ни" не е съвсем стабилна. Но, движейки се с постоянно поддържане на равновесие и баланс, с цел да не паднем в ямата с разсъждения от типа "Що е действителност?, Що е заблуждение?, Какви са методите, с които правим разлика между тях? И т.н.", нека продължим по конкретната тема, за да си изясним, доколкото можем, някои съвсем практически неща. Дали полученият резултат ще бъде истинен, или поредното заблуждение, ще разберем отново, като се върнем на "обичайния метод" за "проверка на хипотезите в Практиката".

И така, след като вече сме приели, че именно представите ни могат да бъдат погрешни (заблуди, заблуждения), или да отговарят практически на действителността (тогава нека ги наричаме истини), то веднага можем да се досетим, че те ще влияят съществено върху мисленето, тъй като са основен елемент в този психически процес. От друга страна, мисленето определя и до голяма степен нашето поведение, действия, постъпки, планове, цели.

Твърде бързо стигаме до положението, че от нашите представи зависи, най-общо казано, всичко, което правим, или не правим през живота си - т.е. зависи нашият живот. След като разбираме важната роля на представите за всичко що е свързано с нас самите, то мислите ни вече могат да "се втурнат" в разглеждането и/или конструирането на различни възможности за въздействие върху тях, а оттам и върху цялата личност или личности.

Въздействието върху чужди (принадлежащи на други личности) представи (или даже формирането им) би могло да се осъществи, от една страна, чрез различни методи, позволяващи различно изразена дистанционност на въздействието, със запазена ефективност, така и, от друга страна - с различни цели.

Въпросът за методите на въздействие касае повече технологичната страна при формирането или преформирането на представите и това няма да бъде обект на настоящото изложение, докато целите, с които се осъществява това въздействие, могат да бъдат разделени най-общо на две групи:

• Формиране на истинни представи (или преформиране на заблудни такива в истинни).

• Формиране на заблудни представи (или преформиране на истинни такива в заблудни).

И двете групи цели могат да бъдат постигани съзнателно (планирано) или неосъзнавано (без предварително планиране). Както ще разберем по-късно, нас ни интересуват и двата варианта, защото полученият резултат е един и същ, а той е важен за нас.

Всичко изнесено дотук представлява всъщност само едно въведение, чиято цел е да ни подготви за същностния въпрос. А той е: На кого е (би било) изгодно да формира (преформира) у гражданите на дадено произволно взето общество заблудни представи? Кой или коя обществена сила би се възползвала от генерирането на заблудни представи (естествено предварително "имунизирана" срещу тях - т.е., знаейки, че се генерират заблуждения)?

Дори при най-бегъл поглед върху обществото, в което живеем, веднага се виждат няколко групи, социални групи от хора, които биха били облагодетелствани от заблудни представи по отношение на редица положения, отнасящи се до структурата и функционирането на обществото - както цялостно, така и в неговите отделни конкретни форми и варианти, например - икономическата сфера.

На всички ни е известно какъв масив от заблудни, понякога съвсем абсурдни (!), представи се генерират чрез така наречените реклами. Независимо в какъв вид е представена дадена реклама или на какъв носител е "записана" информацията, тя винаги, това е нейно потенциално присъщо свойство, е в известна степен дезинформираща, а оттам и създаваща неправилна, т.е. заблудна, представа. Да вземем за пример дори една обикновена визитка. Както знаем, визитката е призвана главно да даде информация за човек, длъжност, продукт, въобще някакъв обект. Но същевременно с визитката визиткодателят желае да постигне и друга цел - създаването на определен "имидж" (образ, представа) за разглеждания във визитката обект. Така често се появяват визитки, чиято информация не съответства на действителността (следователно съдържат невярна информация и потенциално могат да създадат заблудна представа!), като това не само че не безпокои визиткодателя, но даже и напротив - той се е стремял към постигането и на такава цел. Е, може би, ще кажете, че не винаги визиткодателят има такива стремежи, или пък ги осъзнава. Да, но фактът си остава - визитката е потенциално опасна за създаването на заблудни представи у визиткополучателя. Още повече, че създаването на визитки сега е не само лесно, практически за всеки, но и много евтино. Един евтин начин за манипулация на личността-визиткополучател и при това достъпен практически за всеки!

А какво да говорим за рекламите, които са направени съвсем съзнателно и една от целите им (често главна!) е да въведе в някаква степен на заблуждение рекламополучателя за рекламирания обект, като по този начин се търси постигането на другата, по-важната, комерсиалната цел (говорим за икономическата сфера)!

Разбира се, при внимателно вглеждане, ще разберем, че проблемът е много по-дълбоко навлязъл в ежедневието ни и че дори отделните личности използват в определени моменти редица похвати (научени от прилагането им в обществото или изработени за лично ползване), с които се стремят да повлияят на представите на друга личност(-и) с цел създаване на заблудни представи у отсрещния (-те), за да получат по-бързо едни или други облаги, или пък с някаква друга цел.

Но... ако действително се постигат целите, посочени в двете групи по-горе, то как можем да наречем въздействащата група (или отделна личност) и групата (отделната личност), на която се оказва въздействието? Нека обозначим първата, която има силата да осъществи целите си като субект на въздействие, а втората - обект на въздействие, имаща способността и готовността (в някаква степен) да приеме промените - слаба група. Очевидно субектът на въздействие властва над обекта на въздействие, защото го променя, а обектът на въздействие се намира, в този смисъл, в подчинено положение.

И понеже не разполагаме с времето и пространството за последователно изказване на целия този процес и описанието му - от началото на осъзнаването му, през различните форми на апробиране, до реалностите на днешното време, то, предлагам да преминем направо към анонсираната заинтересована от генерирането на заблуждения група - наричана тук "Властта", с всичките нейни институции и атрибути в нашето (демократично?) общество.

Какви са основанията ни да твърдим горното? Защо именно Властта? Ами защото именно тази социална група, разполагаща със силата да властва над останалите, е способна да използва своята власт и да налага, понякога с очевидна драстичност, своите "представи" за "положението на нещата", особено тези, които касаят социалната, идеологическата и икономическата сфера.

Можем да изкажем следното, на пръв поглед прибързано, твърдение:

По този начин всяка група, неподдаваща се на влиянието на Властта, разобличавайки изкривените в полза на Властта представи, веднага се превръща автоматично в опозиционна група. Добре е да се обозначи този момент! Хипотетично, групата (или човекът), която има за цел да разобличава заблудността на насажданите от Властта представи, ще бъде опозиция на всяка Власт - вечно в опозиция.

Защо твърдим, че за Властта е необходимо да изгражда заблудни представи у членовете на обществото? Това твърдение може да бъде изказано веднага щом се споменат някои от постоянно съпътстващите всяка Власт свойства: запазване на статуквото или промяна по посока укрепване на позициите си; стремеж за обхващане на всички сфери на обществото; стремеж за приемственост и неразрушимост на механизма, който би довел дадена Власт отново на власт, при положение че в обществото се наблюдават признаци и желания за промени в органите и структурата на Властта; развиване на корупцията и постоянно прокламиран стремеж тя да бъде "изкоренена". Важно е също да се спомене, че редица институции на властта са много удобни за запазване на статуквото и улесняват властването - именно поради това тези институции не се разрушават, а се води борба само между определени групи (партии) от хора, които искат да ги завземат и след това да властват, използвайки предлаганото от тях (институциите) удобство в така нареченото "управление на обществото".

Най-непоклатимото заблуждение (така нужно на всяка Власт) е "необходимостта да съществува държавата - държавното устройство", за да функционира нормално обществото. На когото и да представиш тезата, че държавата, под формата, която съществува в различните части на света, е нужна повече на властимащите, отколкото на така наречения народ, ще ти каже, че ти си заблуденият, а не той.

Но нима почти всички неща, свързани със заблудните представи около структурата и функционирането на обществото, не започват от този основен стълб на заблудите: необходимостта от съществуването на такива държави, с такова държавно устройство?

Какви "блага" произвеждат държавните институции? Никакви. Само консумират и паразитират, като постоянно се стремят да ни докажат, че това е нормалното положение на нещата - ето къде е коренът на тази заблуда: нормалното положение на нещата. Та кой в днешно време е решен да върви против "нормалното положение на нещата"? И защо да вървиш против нормалното? Няма логика, нали? По-скоро трябва да хвърлиш всички свои усилия за съхраняване на нормалното положение на нещата - иначе какво ще оставиш на поколенията?!

Ами данъците? Какво са те? Насилие в чист вид над по-голямата група хора от страна на Властимащите чрез механизмите за прилагане и осъществяване на властта. Плащат ли данъци властимащите - формално, да! Но не е необходимо да се впускаме в подробности или да ходим през девет планини в десета, за да установим, че мнозина властимащи са се отклонявали от това изискване. Да, някои от тях са разкривани и ние именно поради това сме запознати с въпросните случаи, но голяма част от тези случаи, освен че показват една характерна черта на властимащите, се използват и за политическа борба между различните личности, намиращи се на разни степени в служебната йерархия, катерещи се нагоре към върха й с всички сили и всички възможни средства.

Какво представляват средствата за масова информация - СМИ, и защо също са наричани от някого четвъртата власт? Да, точно заради възможността им да променят представите на мнозинството хора по начин, който е необходим на една или друга социална група, разполагаща с реална политическа или икономическа, а даже и силова власт. СМИ никога не биха били наречени Власт, ако не притежаваха способността да формират и преформират нашите представи според нужните Някому за момента характеристики. Ще отбележим, че за разлика от останалите прокламирани три Власти (съдебна, законодателна, изпълнителна), СМИ нямат репресивен апарат. Нямат принудителен апарат, който да те накара насила да направиш това, което Властта (съответната Власт) е постановила за правилно. Но въпреки всичко СМИ се смятат за Власт - и вече ни е ясно защо, нали? Но, ако формирането на точно определени представи е дори по-важно от репресивните органи, тогава не е ли съвсем очевидно, че всяка една Власт ще се нуждае на първо място именно от средства за въздействие върху представите на членовете на обществото и чак на второ, трето и прочие места, ще се намират останалите необходимости и атрибути на Властта.

И какво ни дава основание да мислим, че Властта ще използва целия си арсенал от възможности за въздействие върху представите и мисленето на членовете на обществото именно в тяхна полза - в полза на членовете? Не виждам такова основание. Обратното предположение е много по-вероятно, достоверно по-вероятно. Вече посочих някои от причините - държава, държавно устройство, държавни чиновници (вечно гладни и жадни), държавни постове, държавни институции, държавни структури, специални държавни структури... и така до безкрайност. Освен че вече се създадоха специални части за борба с тероризма и терористичните организации, сигурен съм, че не е далеч денят, когато ще бъде въведен данък "антитероризъм" или подобна такса, в местата "с повишена опасност от терористични актове". Но, трябва ли съвсем да забравяме, че освен посочените от Властта форми на тероризъм, съществува и терористично управление - когато самата Власт управлява (властва) чрез терор? Примери - колкото искате. Всъщност, при определено преразглеждане на най-разпространените сега клишета в социалната сфера и поглеждането им от друг ъгъл, не е трудно да се стигне до извода, че болшинството така наречени най-развити "демокрации", всъщност се управляват на терористичен принцип - населението постоянно се поддържа в страх, че Терорът може да стигне до всеки.

Позволете ми да поставя някои вълнуващи мен, а предполагам и други хора, въпроси.

Преводът на латинската дума "терор" е "силен страх" - тогава:

От какво се страхуват хората - от Осама бин Ладен или от това, което се говори за него от страна на лидерите на най-развитите демокрации?

От Басаев ли се страхуват хората, или от това, което показаха "независимите" СМИ, че бил организирал?

Защо постоянно възникват съмнения в това, кой е организаторът и кому е изгодно взривяването на СТЦ в Ню Йорк?

Против кои терористи води война Америка в Ирак - може ли половината от населението на страната Ирак да се състои от терористи?

Има ли страни с терористично управление? Кои са те?

Какви хора са терористите? Кои са терористи?

Какво е това демокрация и откога тя е най-правилната форма на управление, подходяща за всяка страна по света?

Има ли робство в демократичните страни? Защо?

Наистина ли се грижат за членовете на обществото властимащите, или покриват само някакъв "минимален норматив", при който "масите" са все още спокойни?

Защо ни е толкова нужна свободата на словото, че сме готови да умираме за нея?

В каква степен е изразена свободата на словото в най-големите, най-мощните страни по света, както и в така наречените демокрации?

Защо е толкова необходим за западните демокрации митът за победителите, победените и непобедителите?

Защо ръководители на най-високо равнище гледат спокойно в камерите и откровено ни лъжат всеки божи ден?

Защо...?

Хиляди "защо" от този род.

Естествено е тогава да се запитаме: кому е изгодно всичко това?

Qui prodest? Очевидно отговорът на този древен въпрос крие в себе си много повече информация и обяснение за същността на Нещата, случаващи се в дадено общество.

Да, а примерите от днешния ден само ще покажат несъстоятелността на доктрините на съвременните силни държави, които с всички средства - включително война - се стремят да манипулират населението на целия свят и по този начин да го подчинят, а значи и да властват над него и неговото мислене.

И така,

Власт + СМИ + Други специални средства = Апарат за формиране на заблудни представи

Може би тази формулка е твърде простичка, но в първо приближение тя ни разкрива една действителност или част от действителността, с която сме длъжни всички ние, които по някакъв начин сме съхранили критичното си мислене и не сме се заразили с представите за "съвременното технократично (демократично) общество", да се съобразяваме! И да си припомняме постоянно!

А защо не и да работим над разкриването на механизмите на въздействие, над разкриването на специалните средства, новите възможности на СМИ и т.н. при формирането и преформирането на представите на съвременната личност?!

Да, всички тези средства могат да бъдат използвани и за създаване на истинни представи, но тогава институцията няма да има никаква връзка с Властта, поне не пряка. Съвременната образователна система, обаче, която е призвана да създава истинните представи у формиращите се личности в дадено общество, е нож с две остриета - от една страна, тя е свързана с държавата и Властта и там, където тази връзка е по-непосредствена и силна, там следва да се очакват повече заблудни и изкривени представи (например, военните училища, военните академии и т.н.). Но, от друга страна, някои от звената на образователната система са успели да запазят онзи дух на академичност и дистанцираност от Властта, че на тях може изцяло да се разчита - именно те могат да ни дадат основите на критичното мислене, критичното възприемане на действителността, което като че ли в днешно време е толкова дефицитно.

Но за слабостите на образователната система е говорено толкова много..., а се забравя, най-често, че именно за образователната система Властта отделя (чрез Държавата и нейния бюджет) минимално-необходимите средства - колкото системата на образованието да може да функционира по начин, съответстващ на представите на тези, които са на власт!

Дали Властта ще позволи такава намеса, която да промени статуквото й, да я разобличи? Дали ще остави спокойно да поникне семето и порасне дървото на познанието за света и обществото такива каквито са? Дали ще остави някои обществени единици, или личности, на спокойствие да подкопават устоите й, разкривайки най-интимните механизми на нейното властване, пардон - "управление"?

Едва ли. Отговорът за съжаление е не! В някакви допустими рамки - да. Но нека не забравяме, че все още са засекретени документите по убийството на Кенеди, пък и не само те..., да не забравяме, че изчезват хора, желаещи да ни покажат същността на действие на Властта, или даже публично биват убивани за назидание (това не е ли терористично управление?)..., нека не забравяме, че новините в СМИ са всъщност едни и същи - защо ли?

И все пак, пред всеки от нас винаги ще стои следната алтернатива: или да е един от многото нормални членове на обществото, или да бъде вечно гонен, преследван заради идеите си, измъчван, убиван, с надеждата, че това, което е успял да направи през краткия си живот, няма да бъде забравено и Властта не ще може по никакъв начин да унищожи.

Някои от нас вече са избрали своя път...

На останалите пожелавам да направят своя избор след основателна преценка!

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2006, № 6 (79)