|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМО ОТ ГРАЦ Христо Запрянов Днес изобщо не излязох навън. А и да бях излязал, какво от това? Никой нямаше да ме забележи, никой нямаше да ме познае, никой нямаше да срещна. Нито майка си, нито баща си, нито жена си, нито децата си, нито приятелите си, нито враговете си, нито себе си дори. Никой. Можех да се загубя, после пак да се намеря, нищо повече от това. Този град не е моят град. Не, той е много по-красив, спретнат, чист и къщите му са разкошни, а за църквите да не говорим, целите блестят от злато. Този град не е моят град. Може би някога съм го сънувал, но със сигурност не съм живял тук. Не, този град не е моят град. Това е градът на моите мечти. Чудя се тогава, защо изобщо да излизам навън? Грац, 2004, май
© Христо Запрянов |