Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИВАН НИКОЛОВ
web
Той кожуха в стаята ми снема
и снега изтръсква с плавен жест.
После казва: "Вече колко време
ви чета. С умерен интерес."
И усмихнат сяда на дивана
(мъртвите са тази нощ на ход):
"С тия книги - вика - до тавана
как намираш време за живот?
Скучно стана пишещото племе
все апокалипсиси и гняв.
Само меча, бронята и шлема
не създават рицарския нрав.
Затова сега ще ви го кажа -
пишещите - да ви заболи:
стихотворно мъртъв е пейзажът
без родопски мирис на ели.
Без пъртина, без сълза, без рамо,
без частица първороден свян.
Иначе ще ви четат ли? Няма.
Да не ми е името Иван."
© Георги Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63)
Други публикации:
Георги Ангелов. Зимна трева. 2001.
|