НАВСЯКЪДЕ ТВОЯТА СМЪРТ

web

остъргвам те
ръба на чашата,
откъдето пил си...

и треперят ми краката със
втъжнено електричество,
с което ми зареждаш любовта

облизвам те от
бравата на вратата,
която си маркирал...
и твойте отпечатъци
горят ми дълго бавно сетивата
докато ги претопят в едно безкрайно възприятие

отърквам се
във хълбоците на дивана
където спал си...
и кожата ми с дни я няма
видима единствено когато
я поръсиш с люспите на клетките си

изсмуквам те
от всеки недопушен фас
пеперуда без крила
пияна и залитаща
във точковата светлина
на безобразно дългите ти ириси
по които
винаги се изморявам

и флиртувам със смъртта
за да те има
галя всеки твой живот
и всички твои агонии
подреждам армиите на порока
по височина
и давам рапорт само пред
само пред
пред любовта...

© Десислава Чанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2004, № 9 (58)