* * *

web

Аз съм това, което се повтаря, и по това,
което се повтаря, ще бъда разпозната,
благословен ще е трудът ми,
но не и сътвореното от мен
и нищо няма да стане, когато го искам,
понеже го искам сега,
и никой няма да дойде,
когато седна на брега да чакам, защото
каквото има да се случи, ще падне като дъжд.

Аз съм добра приятелка, която може всичко да изслуша,
но също да остави малко смут, от който все нещо се заприда,
недоумявам за подчертаванията, които върху описанието ми
са правили понякога най-близките ми хора,
изпращали са ме до състояния гранични,
където от най-високо някой се навежда да ме претърси,
но той е само иманяр, не знае да излъска изваденото от земята,
да подбере върху какво да го положи - да изпъкне,
уплашва се и го пробутва на някой още по-невеж,
да не остане и следа -
дори прашинки в слънчевия сноп да плуват,

такава, каквато съм,
не ме познава никой вече.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Цвета Делчева. Отворени възможности. София: Ерго, 2019.