|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Видях в Луизиана един вечнозелен дъб,
сам-самичък си стоеше и мъхът се провесваше от клоните.
Там растеше без другар и пръскаше листи от тъмно зелено,
а видът му - груб, непокорен и силен - ме накара да се
замисля за себе си,
чудех се как би могъл да пръска ведри листи, щом стоеше сам,
без приятели наоколо, защото знаех - аз не бих могъл така,
отчупих клонче с няколко листенца и
заравних малко мъх около него,
вкъщи го отнесох, в стаята го сложих, така че да го гледам,
не беше нужно да напомня за добрите ми приятели,
(защото вярвах, че няма да мисля след време за тях),
клончето все още странен символ за мен си остава, кара ме
да мисля за мъжествената обич,
за всичко това и въпреки че дъбът блести в Луизиана самотен,
на място широко и пусто
и пръска ведри листи цял живот без приятел, без любовник
наблизо,
знам прекрасно - аз не бих могъл така.
1860
© Уолт Уитман
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2004, № 5 (54)
|