Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината
на света
Вечер отекват камбани небесни,
с пролетен смях се стопява денят.
Сепнат от своите собствени песни,
плахо замира на коса гласът.
Ето, тихият дъжд нощта разхлади,
и Земята задиша с пълни гърди.
1946
© Волфганг Борхерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.06.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|