Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината
на света
Под прозореца чувам стъпки.
В лозницата песен трепти.
Кой ли ме чака в мрака?
Какво ще ме навести?
Сенки от стари години
Пъплят по мойта стена.
Историята ми нашепва
За друга една страна...
За бреговете и тъмни,
За небето, потънало в зрак
Над катедрали и лаври,
За нейния вдигнат флаг.
Ти, мое утро и пладне,
Покрив пробит, хляб и плам.
Страдание. Мое и твое.
И нашия, нашия срам...
Познат-непознат като своя
Живот, чувам глас променен.
Все по-тихо заливи плискат
В златосянката на Пусен.
О, страна, песента ти излитна
В надрейнския чист лазур.
Победният пламък гореше
В мрачния свят на Латур.
Под прозореца чувам стъпки.
В лозницата те шумят.
Кой ли ме чака в мрака?
Влез, приятелю, идещ от път!
Но вратата не се отваря.
Пусто е вън. Пада нощ.
И чувам: в огнището лумва
Битката с нова мощ.
1953
© Щефан Хермлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|