Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАМЕТНИКЪТ
web | Светлината на света
Приморски южен град,
Пристанище с воня на гнила риба,
В което вече кораби не спират.
Посред пазарския площад стърчи
Сив паметник на смахнат компонист -
Цигулката си стиска като скиптър.
Кой още името му помни тук?
Навред в кошове пъплят морски твари,
А хитрост с алчност шумно се препират.
И песента му, някога тъй страстна,
Сега лети над просяци, бакали,
Нечута - ах, трагично сладка!
А нощем покрай него се тълпят:
На чайки крясъци и ек на бури,
Високите звезди, луна, море -
Сред тях от раковините тръби
Напевът на върховната повеля.
1907
© Рикарда Хух
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|