Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАДЕЖДАТА И ПАМЕТТА
web | Светлината
на света
Тази, която ме водеше по лъкатушния път,
Тя ме остави, Надеждата, посред планинския проход.
Ще се завърне ли? Не, Паметта, по-добрата сестра,
Крачи с уверена стъпка до мен, неповикана даже.
Сочи ми родната местност и пътя, дотук извървян,
Вещо, с тълкуваща длан; при това замечтано ми шепне,
Като с оплитаща мрежа ме тегли надолу, напред -
Ако и тя ме напусне, очаква ме нямата дружка.
1891
© Рикарда Хух
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|