Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗИМЕН ПСАЛОМ
web | Светлината
на света
На Ханс Майер
Както крачех под студа небесен
И слизах бавно към реката,
Съзрях ровината в снега,
Където е лежал нощес
Ветрецът с равните си плещи.
Крехкият му глас, долитащ
От замръзналите клони горе,
Се блъскаше във образа лъжлив
На белезникавия въздух:
"Всичко тук заровено ме гледа,
Трябва ли да го измъкна от прахта
И на съдника да го покажа? Ще мълча!
Не искам повече да съм свидетел!"
Затихна слабият му шепот,
Нестоплен от искрица даже.
Нощта не ще узнай, душа,
Къде се втурваш ти. Понеже
Нищо друго няма тук, освен
Безмълвен ужас на безчетни същества.
Но ето го свидетелят. Това е светлината.
Стоях на моста сам
Под студа небесен.
Нима диша още, па макар и слабо,
През гръкляни от тръстика,
Скованата от ледове река?
1963
© Петер Хухел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|