Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината
на света
НИЩО за отбелязване.
Еднорогът си тръгна
и почива в паметта на леса,
в килийките на мака,
когато игуменката дава на мъртвите
слънце и луна.
Есента се избистря,
изгубва паметта си
в кървящата следа на бука.
Не остава нищо друго
освен черната жица във въздуха,
която обединява два гласа.
В белия метох на зимата
беззвучен плясък на криле.
В нейно име -
до края на деня.
1976
© Петер Хухел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|