ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА

web

1.

Ярък залез над скалите,
Гасне уморен денят.
Клони свели са върбите,
В езерото ги топят.

Мътят ми сълзѝ очите!
Все далеч оставаш ти.
Жално шумолят върбите,
А тръстиката трепти.

В мисли, от тъга пропити,
Грейва меко любовта -
Тъй сияе през върбите
И тръстиката звезда.

2.

Облаци засилват здрача,
И - дъждовна пелена.
Вятърът горчиво плаче:
"Появи се, светлина!"

И дълбоко във водите
Дири звездния им рой.
Ах, изтляха ми мечтите,
Не намирам миг покой!

3.

Вечер, покорен от сила,
Се отправям в полумрак
С мисълта за тебе, мила,
Към тръстиковия бряг.

На тръстиката потайна
Понесе ли се звукът,
Натъжава ме безкрайно
И сълзѝ текат, текат.

Неизменно там долита
На гласа ти песента,
След което във водите
Бързо се изгубва тя.

4.

Залезът е в плам,
Блясък по билата,
Как насам-натам
Вятърът се мята!

Буря. Всеки миг
Святкат висините;
Бледият им лик
Броди по водите.

В мен се възкреси
Гледка от стихия:
Твоите коси
Веят се в магия!

5.

Няма полъх над водите
И тръстиката мълчи,
А луната бледа вплита
Във венеца ѝ лъчи.

Леко из площта зелена
Птици плават на ята.
На скалите пет елена
Открояват се в нощта.

И заплаквам в тишината;
Нежен спомен от любов
Ми минава през душата
Като тих молитвен зов!

1832

© Николаус Ленау
© Димитър Димитров - превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2018, № 7 (224)