ЛЮБОВНА ДВОЙКА НА ПРОЗОРЕЦА

web | Светлината на света

Сега е неделна утрин;
и просто за разсънка
стоим си на прозореца
и гледаме навънка.
    Слънцето грее. Животът тече.
    Мъничко куче, дебело момче...
    Открихме се двама, любовта ни зове
    за дни, за седмици, месеци,
        за часове - часове.

Аз, мъжът, за нищо не мисля.
Днес мога у дома да остана,
днес не ходя в бюрото, но трябва
с данъка да се захвана...
    Часът колко е? Туй не важи.
    Като съпруга тя с мен се държи,
    привързан се чувствам, не сме врагове -
    за дни, за седмици, месеци,
        за часове - часове.

Аз, жената, тук идвам с охота.
За сватба сега не говоря.
Но един ден ще го вкарам в ярема,
с него ще се преборя.
    Дебеланата на онзи балкон
    на детето си дава бонбон
    и играе си с кучета - две...
    Такъв ще е и моят живот,
        не само за часове - часове.

Между главите ни ток протича;
все още влече ни любов.
След време ще се разделим,
ще дойде друга... ще дойде нов...
  Или ще живеем завинаги двама:
    тогава ще угасне големият пламък,
    а любовта ни ще стане рутинна.
    И само нарядко в нас ще кълве
    споменът за една чудна година
        и за часове - за блажените часове.

1928

© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008