Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПАСЕНИЕ
web | Светлината
на света
Любовта ми измени
И в мене се всели тъгата;
Замаян тръгнах към реката,
Там спрях пред бързите вълни.
Стоях отчаян, вкаменен,
Главата ми в несвяст ехтеше,
Водата властно ме зовеше,
Светът се завърта край мен.
Внезапно чух гласец висок
Зад моя гръб да се раздава,
Тъй мил сред китната дъбрава:
"Ей, ти! Потокът е дълбок!"
Тозчас кръвта ми заигра,
Съзрях момиче с лик приветен
И питам: "Как се казваш?" "Кетхен!"
"О, Кетхен! Ти си тъй добра!
От смърт спаси ме днес и знай:
На теб дължа живота бъден!
Но този дар е тъй оскъден -
В живота радост ти ми дай!"
Признах й своята беда,
Тя нежно взор към мен обърна;
Целунах я, тя ми отвърна
И... в миг забравих за смъртта.
1774
© Йохан Волфганг Гьоте
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|