ЗЛАТАН ДУДОВ

web

Твърде леките, евтини вицове
нямат цел, нито мярка:
тъй съдбата често играе на зарове,
а злополуката става
                      проста история:
скриптяща ламарина,
                      строшени стъкла -
последно пропадане
                      в последния мрак.
Тъй глупав нерядко животът е,
а трябваше много
                      неща да завърша -
днес моята работа кой ще поеме?
Защо ли е нужно да тлея във гроба
като откършена
                      коралова клонка,
да лежа под пръстта
                      сред гниещи лаври?
Нехаен навярно не съм бил ни веднъж,
изкуството в битката класова
                      съвсем не нехайно е:
то иска от тебе сърцето, ума.
А вие, петленца,
                      това не съзнаете ли,
бурята в миг ще оскубе перата ви -
                      на всичко отгоре
ще трябва отново Маркс да четете...
Едно нещо разбрах несъмнено:
заспи ли един,
                      другите бдят,
(Печална утеха, понеже
                      аз съм сънливецът...)
Все пак уверен съм, вие ще тръгнете
                      с моите мисли
по моите следи:
като мен вие твърди бъдете и по възможност -
                      не толкова слаби!

© Йенс Герлах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2006, № 9 (82)