Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТРАННИКЪТ
web | Светлината
на света
Тъй привечер
реката зазвучава -
дихание дълбоко на горите;
небето прекосяват
провикващи се птици - брегове
на тъмнината; а над тях -
стареещи, припламват
звездните огньове...
Живях като човек. Вратите,
разтворени пред мен,
така и не броих -
но на заключените хлопах.
Тъй всякоя врата отворена е днес.
Пред мене Викащият се възправя
с разперени ръце. Отвред
към моята трапеза слизат думи.
Горите зазвучават,
в реката, дишаща, прелитат риби,
над мен небето сред огньове се люлее.
1962
© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|