Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕЩА
web | Светлината
на света
От клона на разхубавеното дърво
по име
лудеещата риба позовах.
И очертах край бялата луна
една ранена във крилете фигура.
Така съня сънувам на ловеца
как дивеча край себе си пропуска...
Изтичат над реката облаци -
това е моят глас.
Горите в снегове белеят -
това са моите коси.
През мрака на смълчаното небе
по своя път дойдох -
в устата ми треви, а сянката ми,
облегната на дървения плет, говори:
"Обратно в себе си ме приеми!"
1962
© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|