Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДВИНÀ
web | Светлината
на света
Двинà,
край теб повява
утринната свежест
и вятърът уханен,
дошъл от равнината.
Старият градец
е вече дим и пепел...
Брегът ти е студен. А храсталакът -
разстелена зелена лента.
От теб излитат лястовици
и кръжат сред светлината...
Дойдох
при тебе изнурен
във обедния час
и падам върху твоя пясък!
Искам да живея
с диханието на реките,
от извора да пия,
да пия от земята,
от нощта,
от тайните на глъбините
под тревата...
Всред огъня на дните
жадувам да живея -
в тях пламъците да разделям,
за да те видя пак -
посърнала от многото години,
потъмняла...
От теб излитат чайки
и водни пръски.
Със крясъци морето те приема
и ти потъваш в него -
от дълбините му,
в тъмнеещите сенки,
стареещи, животните
с въздишка те приемат.
1963
© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|