Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Й. С. БАХ
web | Светлината
на света
Своенравен
човек,
с душа на градски свирач, с шпага
и склонност към чувства
(полезни, разбира се),
с детска радост изпълнен
от ромолящи води, от вечно
живия ход на реките;
така и сухият бряг на Йордан,
и натежалият от небеса
Ефрат
с него общуват.
А морският залив, който видя -
с човека, пристъпващ
незримо зад пламъци,
с древна печал
призоваващ планетите, -
понякога в Кьотен отеква,
в блестящата дворцова музика,
или в бюргерското велелепие
на лайпцигските години. Към края
той вече не чувал ехтенето
на божия дух в гласа на тромпета
или тромбона (в 16-фусовия регистър).
Предхождат го флейти, когато,
уморил се да пише,
излиза пред своя старинен дом;
усеща летящия вятър, ала
не разпознава вече
земята.
1963
© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|