Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗ "ВИТЕНБЕРГСКИЯТ СЛАВЕЙ, ЧИЯТО ПЕСЕН ЕХТИ НАВРЕД"
web | Светлината
на света
Свести се! Близо е денят!
Ехти от онзи цъфнал рът
На славей чуден песента
И буди с ясен глас света!
Нощта на запад веч умира,
От изток светъл ден напира,
Червено-пламенна зора
Сред тъмни облаци изгря
И скоро слънцето ще блесне!
Луната бледа е и гасне,
Че тя с измамливо лице
Слепеше стадото овце
И то пастира свой остави.
Тъй в пущинаци и дъбрави,
По страшни долища, без път
Го водеше на лъв гласът.
Овцете бурени пасяха
И в подли примки се плетяха,
Които, за да сее страх,
Лъвът поставяше пред тях.
Тогаз разкъсваше ги той
С помощниците си безброй -
Свирепи вълци, зли змии,
Що спяха в сухите треви
И смучеха до кръв овцете,
Без да им чуват плачовете.
Най-сетне над света просветна
И песен заехтя приветна
На славей нежен във нощта!
Настъпи вече утринта
И лъвския лъжовен лик
Разбули слънцето за миг!
1523
© Ханс Закс
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|