Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОМЪКЪТ В ПОЛЕТО
web | Светлината
на света
Откриха градинарите лехите
И просяци запъплиха отвред,
С превръзки на очите и с бастуни -
Ала и с арфи, с новите цветя,
С ухания на пролетни цветя.
Прозираха безлистните дървета:
Откриваха реката и пазара,
Край езерата тичаха деца.
Той бавно крачеше посред полята,
Властта им сещаше и проумя -
Че носи сам съдбата на света.
Към чуждите деца се приближи,
Готов да се дари за нов живот
В служение пред неизвестен праг.
И вече не издигаше над всичко
Богатството на своето сърце,
Изминатия път и спомена
За нежно слети длани и души.
Уханните цветя мълвяха само
За нова красота - и въздух нов
Поемаше смирен, но без копнеж:
С едничка вече радост, че ще служи.
1896
© Хуго фон Хофманстал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|