ВЪТРЕШНА БЕЗОПАСНОСТ

web | Светлината на света

Опитвам се да повдигна капака,
логично погледнато, капака,
който затваря моя сандък.
Та това не е ковчег, съвсем не,
а просто опаковка, кабина,
с една дума - сандък.

Но вие добре знаете какво имам наум,
когато казвам "сандък",
не се правете на глупави,
имам наум само
един най-обикновен сандък,
дори не по-тъмен от вашия.

И тъй, искам да изляза, хлопам,
блъскам по капака,
крещя "Повече светлина!"*, боря се
за глътка въздух, логично погледнато,
тропам по прозорчето. Хубаво.

Но за безопасност той е заключен,
моят сандък, не се отваря,
моята кутия за обувки има капак,
но капакът е доста тежък
с оглед на безопасността,
защото тук става дума
за хранилище, за свещен кивот,
за сейф. Не ще се справя.

Освобождението, логично погледнато,
може да се постигне само с общи усилия.
Но за безопасност аз съм
насаме със себе си в моя сандък,
в моя собствен сандък.

Всекиму своето! За да се измъкна
с общи усилия от собствения си сандък,
би трябвало, логично погледнато, вече
да съм се измъкнал
от собствения си сандък, и това важи,
логично погледнато, за всички.

И тъй, наблягам на капака
със собствения си врат. Ето!
Открехна се! Ах! Навън
прекрасен, просторен пейзаж,
изпълнен с консервни кутии, бидони,
и пак със сандъци, отзад
се носят стремително зелени вълни,
прекосяват ги плаващи куфари,
отгоре - неимоверно високите облаци,
и навсякъде, навсякъде - въздух!

"Пуснете ме да изляза!", значи, крещя
с отслабващи сили, противно на разума,
с обложен език, плувнал в пот.
Да се прекръстя - дума да няма!
Да помахам - не може, ръцете ми са заети!
Да свия юмрук - изключено!

И тъй: "Изразявам - крещя -
съжаление, тежко ми!
Собственото си съжаление!"
Додето с глухо "хлоп",
с оглед на безопасността,
капакът отново
над мен се затваря.

1978

© Ханс Магнус Енценсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008