ЩАСТЛИВО СЪЗАКЛЯТИЕ

web | Светлината на света

В това жълто поле, наранено от вятъра само,
с лъчисто мъртво вълнение, тука ела,
любима, на сал
от мечти, отплувал
по пътища, леко
напускащи хладната долина, спри на полянката,
дето цъфти между нас, сред синята просека,
извила по хълмовете, между някога и сега,
там да излезем:
                          на топлия камък, високо
над пушека, смазал града, над черния пясък
в заводите, там ти легни,
близо до насипа покрай земята,
която съзираме, спри в своя дом: всеки за другия
порта, за другия праг, поеми
по земята, която с наслада
обсаждаме и завладяваме лакът по лакът,
отдай се,
                и двама ще вдъхнем
живот на своя съюзник,
идещ подире ни всичко да съхрани
или да промени.

1965

© Фолкер Браун
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008