ОДА IX

web | Светлината на света

Върхове прехвърлил -
прилив на сърцата ни!

С буден взор
бленува в планината
великото Неизчислимо:
Времето. Ти, полетелият,
възпей сред рухващия прах
нетленния му лик!
Отрòни се
от земното челò
тъмнеещият плод на дрямката:
о, красота
на първото проглеждане! Светлик
връз скулите на Космоса!
Над пластове от облаци
и над помръкващи звезди
"Да бъде!" прорицава, о, родени в полет,
твоята уста.

В нозете ти -
събореният торс
на Небесата
и всички мъртви богове.

С раковинения звук на вечността в косите,
се засводява
великият небесен купол -
блясък над море и твърд: но нищо
не е загубено! Ти, деен блян:
о, нетърпение на срока ни! Долавяш
как по стъпалата на годините
тътне на възбог
залезната буря, неизбежен
гръм за нашите глави,
същински морски ястреб.

Кой виновен е, и кой - невинен!

Вярно прорица гласът, че изкласила тишина
и справедливост ще въздигнат храма
на света под каменните клони
на небето: "Дайте ни
обречения, който
осъдихте на смърт, освободете
клетия Калàс*!
Та в човешката ръка
Земята да положи свойта ос:
доверието!" И както
махалото внезапно,
видимо за всички,
пред бездната се спира, тъй
победи веднъж
усмивката...

Незасенчена
през вековете светлина
струи: униние с маскирани очи,
заоблено сияние -
челòто й.

Дванайсетият час
ви ослепи, дано плодът на вашата печал
узрее: майката на смъртните
дървета и скали,
с желязно острие
в сърцето, потрепери
от удара пергелен
на историята: като разломи
хилядолетното лице
от камък - о, болка,
о, плам! - "Аврора"
законно възвести деня и даде
една възможност
на Човека.

1958

© Ерих Аренд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008