ГЛУХ ЗАЛИВ

web | Светлината на света

От пясък е тази страна.
Тишина.
Морскосива, прашлива страна.
Кактуси сред непрозирния зрак
носят
железния тежък капак:
небесната бледа стена;
стена
от безжизнен зрак.

Край морето смъртта блуждае:
тръни
вдървени, с ужасен връх.
Едничък цветец ухае,
вехне,
прободен от трън върху ската.
Бодлите възпират поглед и дъх.
Вятър
се лута без мощ по земята.

Кости, в прибоя събрани:
дънер
до дънер, могъщи и странни,
от жарки реки и гори.
Дънери,
твърдо отлети, с кори,
столетия тлели в жарта.
Дърво,
потъващо към гибелта.

Прииждат вълните, дордето
страх
гнети лунноголия бряг:
приплясква акулата пак.
Облаци
мятат сенки в морето.
Изчезнал е птичият грак.
Морето
е пусто, празно небето.

От пясък е тази страна.
Тишина.
Морскосива, прашлива страна,
Не вирее тук даже и тръст,
обаче
на склона, възправил ръст,
негър оре, превил рамена.
Оглежда
най-малката бучица пръст!

1949

© Ерих Аренд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008