|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪБЛИН: ПОРТРЕТ
web
Там стадата от изискани балони,
тъмнеещи реалности на тъмно държани,
от всеки ъгъл мръсотията вони
беднотията показва си желязната ръка;
там безделник на паважа проснал се, лежи,
жертва е, угаждаща на тези, от които
проси като уличното куче със заучен вой
монетите на милостинята безмислена.
Там лунатикът, бълващ глупости, се скита.
И във въздуха размахва дядо своите ръце,
с кротка усмивка отвръщат му разумни и нормални,
несподелена е нечутата му в ужаса съдба.
А в покрайнините мъртвите печелят,
изплювани извън града в пет часа,
апатията хърка в телевизионна джунгла,
там, където трупове излъчват мирис на награди за труда.
Там пораженецът ломоти своята история,
наквасен портиер върху клатещ се стол в бара
съчинява си пиянска приказка за загуба,
насича истината, възхвалява глупостта,
изхвърля всичко, що надхвърля неговия ум,
твърди, че познава гениите в дълбочина,
за всичко стойностно си бълва смъртната присъда,
възкачва се на трона на посредствеността.
Шумни клюки раждат се и карат се
в кръчми, приемни и улици, пълни с живот.
Клюки от клюки проблясват злокобно
както слузестата Лифи в скованата си дневна плът.
Църквата издува кулата си в сивотата
и блокира слънчевата светлина,
свети мошеници в мига си на възхита
се пазарят с Господа, че могат да се разберат.
В тъмнината вън морето гневно, крадешком
се надига, в брега си се вдълбава
и измива то нозете на покварения град
в опит да изчисти човешката му смрад.
© Брендан Кънели
© Минка Параскевова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)
|