Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН ЗА ДОБРИТЕ ХОРА
web | Светлината
на света
1
Добрите хора по това се познават,
Че опознаеш ли ги,
По-добри стават. Добрите хора
Те приканват да ги направиш по-добри. Защото
Нали човек поумнява, като се вслушва,
Щом нещо му казват?
2
В същото време обаче
Те правят по-добър онзи, който ги гледа
И когото те гледат. Помагат ни те
Не като ни улесняват да се сдобием
С храна или яснота, а като знаем,
Че те съществуват и променят света.
3
Идеш ли у тях, ще ги намериш.
Те си спомнят своя стар образ
От последната ваша среща.
Колкото и да са променени -
Защото тъкмо те се променят, -
Най-много да са станали по-разбираеми.
4
Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.
Но те не ни заставят да живеем в него,
Понякога дори не разрешават.
Можем по всяко време при тях да идем, макар и
Да сме незначителни, ала
Каквото им носим, трябва да е подбрано.
5
За своите дарове те винаги намират причини,
А видят ли ги захвърлени, смеят се.
Но и с това ни доказват,
Че изоставим ли себе си,
И тях изоставяме.
6
Извършат ли грешка, ние се смеем:
Защото сложат ли камък не на място,
Гледайки ги, съзираме
Точното място.
Те печелят всеки ден интереса ни, както
Всеки ден си печелят хляба.
Те са встрастени в нещо,
Което е извън тях.
7
Добрите хора ни привличат,
Сякаш нищо не могат да свършат сами.
Всички техни отговори съдържат нови въпроси.
В решителни мигове, когато корабите потъват,
Внезапно откриваме, че те ни гледат с широко
Разтворени очи.
Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,
Те все пак са в съгласие с нас.
1939
© Бертолт Брехт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|