 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УШИ
Алан Титли
Живял някога войник, който участвал във великата война за защита на цивилизацията и демокрацията и изпращал ушите на убитите си врагове до домовете на своите приятели.
Те мислели, че това са сушени кайсии, защото били светложълти или оранжеви на цвят.
Изяждали ги.
Те били, в зависимост от случая, отвратени, ужасени и повече от всякога загрижени, когато научавали за истината. И то поради това, че преди всичко, те били добрите бели хора с добро и чисто либерално съзнание.
Това не означавало обаче, че не им се наслаждавали или че не ги намирали за извънредно вкусни.
© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)