Женя Димова - Розово

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОЗОВО

Женя Димова

web

На 38 съм, не съм се омъжвала. Не съм казвала и защо. Но след тия седмици с М. ми се иска и ще направя и двете.

М. има тъмен поглед и хладни ръце, харесах го защото всичко бяло, розово и топло ме ужасява. А и татко умря и онзи спомен е време да завие зад глухата улица, от която се появи.

Спомените са случайни гледки, които градят същината ни. Целият ни живот е борба със спомените, които сме натрупали през детството. За себе си знам, че нямаше да съм същата, ако в онзи майски ден не бяхме минали точно оттам. Това, дето съдбата те води по твоите пътища - не е вярно, заради съпротивата след това, заради всичките опити да изхвърлиш усещанията, станали главна съставка от твоята химия.

Беше Празника на розата в градчето ни, през май, татко ме водеше в розовата ми рокличка, радвах се да гледам как диплите й се подрусват като подскачам, вървяхме сред потока от хора, двупосочно увлечен в празнична бъбривост. И татко говореше, устните му се разтягаха и окръгляха, ръката му беше топла и потна и ме стискаше здраво да не се изгубя.

Тогава зърнах оня мъж. Внезапен кадър от една странична уличка. Прав, извън потока, с одърпаните си дрехи и страшно подпухнало лице, напрегнат от нещо свое, той се беше хванал с две ръце за една стълба, подпряна на някаква варосана стена и стискаше пръчките сякаш се кани да прекърши смъртен враг. В един миг от розовите му разголени слабини бликна бяла течност и обля стълбата. Устата му загриза ожесточено дървенията, още миг, два, вечност изпод зъбите му хвърчаха стърготини, челюстите му се бяха сковали в болезнена животинска хватка. После той внезапно стихна, отпусна се, изви глава и се втренчи в мен. Страшната мъжка тайна се отцеди в ужасените ми очи. Ръката ми изгоря в татковата тогава, цялата изгорях. Усещам как се охлаждам едва отскоро, в ръцете на М. Мисля, че вече мога да виждам света и в други цветове.

Текстът печели трето място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2004.