ЗАЩОТО

Здравка Евтимова

web

Случваше се нещо изключително. Всеки момент очаквах мъжът, с когото вечерях, да извади писмо, разпечатано върху жълта хартия. Затова се стараех да изям колкото се може повече от шницела по виенски, който господинът ми бе поръчал, и да изпия поне четвърт от великолепното шардоне в изящната бутилка пред мен. Знаех какво ме очаква. Но преди това нека споделя, че личността, чието шардоне поглъщах с дълбока наслада, се наричаше Константин Костов - тоест търговецът, който внасяше медицинска апаратура на реномирани световни фирми в нашата страна.

Вече бях приключила с три четвърти от шницела, а писмото върху жълтата хартия все още не се появяваше. Това ме накара да застана нащрек.

Ето и допълнителните подробности, свързани с жълтото писмо: тя не би се спряла пред нищо, майка ми. Обикновено мъжът, с когото имах твърдото намерение да започна съвместен живот, по време на вечеря изваждаше в ръце едно писмо, написано, естествено, върху жълта хартия. Този жълт цвят ми причинява главоболие. От него се излъчва подла миризма на чекмедже, в което майка ми съхранява козметичните си препарати. Имам чувството, че в хартията са попили всички бръчки, уголемени пори и хладната старост, която тя се опитва да прикрие под пластовете руж. Иначе казано, жълтеникавата хартия навеждаше на мисли за необратимия ход на времето, но когато мъжът ми зададеше въпроса: "Какво е това?", аз много добре знаех, че всичко се повтаря по стария начин, защото преживявах подобен епизод вече няколко пъти. Това беше писмо, в което госпожа Салчева, т.е. собствената ми майка, бе написала:

Господине,

Вие имате ли представа с каква жена възнамерявате да обвържете живота си? Тя е моя дъщеря, уважаеми господине, поради което се чувствам отговорна пред вас - все пак аз съм я възпитала. Поставям глагола "възпитавам" в кавички, защото възпитанието и моята дъщеря са две несъвместими понятия, които не могат да застанат редом едно до друго. Прочее, тя е лъжкиня - ако казва, че ви обича, то вие, господине, сте много богат човек. Тя цели да обсеби парите ви. Убедена съм, че ще ги изхарчи драстично бързо, след което ще ви поведе по пътеката към просешката тояга и пълното разорение. Тя е разсипница, господине.

Моята дъщеря също така е развратна, г-не. Казвам го с болка, защото съм нейна майка. Зная какво ще се случи с връзката ви, защото вече се е случвало. Двама мъже преди вас, дръзнали да я приемат в домовете си, идваха да се оплакват пред мен от общо неразположение, липса на апетит и нервни кризи. Тя им слагаше рога. Бившите й партньори бяха изправени пред нервен срив. Аз като чувствителна жена не можех да отмина това с безразличие и изпадах в тежки хипертонични кризи. Прочее, господине, моля, прекратете връзката си с нея в самото начало, преди да сте изправен пред дверите на някое психиатрично заведение, а аз пред ръба на смъртта поради повишено кръвно налягане. Убедена съм, че тя вече ви е изменила. За нея изневярата е необходима като водата за рибите и въздухът за бозайниците.

Гарантирам ви, че в края на първата седмица от връзката ви тя ще е влюбена в някой друг. Вие сте чувствителен и почтен човек - твърдо вярвам, че сте такъв - тя винаги завърта главите на достойни млади момчета - ала вие и аз ще завършим в болница, любезни г-не, ако не действате решително. Затова ви умолявам да вземете своевременно мерки.

С дълбока почит към вас и със желание да преодолеете пропастта, към която сте се насочил,

Загрижена за вас,

Госпожа Камелия Салчева, майка на Виктория Салчева.

Най-редовно младият и достоен мъж, който бе решил да свърже живота си с моя, ме изглеждаше втрещено. Обикновено бивах канена на романтична вечеря със свещи - осем свещи, чийто пламък ми действа лирично. Най-често звучеше "Пролет" на Вивалди, ала след прочита на писмото господата духаха свещите и заявяваха: - Нека сложим край още сега. Първият ми приятел, получил посланието от мама, написано върху зловещата, миришеща на големи пори хартия, ме погледна изумено и заплака. След това майка му влезе със сълзи на очи. Със сълзи на очи бяха баща му, баба му и леля му, бележита литературоведка. Всички те плакаха и заявиха, че ангелската ми външност ги заблудила, заклеха ме да си отида с добро - и нека, моля да съм задържала подаръците - златно колие "Вяра, Надежда и Любов", които ми бяха подарили - само и само синът им да запази вярата в любовта и доброто. Взеха ми такси и ме отпратиха. Бащата на втория ми приятел, получил същото писмо от мама - текстът беше идентичен, само датата бе различна - та бащата на момчето сподели пред мен: "Имам много повече пари от сина си, остани при мен. Аз търся госпожица като тебе." При тези думи синът се разрида и заяви, че ще се хвърли под трамвая - нещо, което не стори, разбира се. След този случай се зарекох да не допускам контакти с мъже, които плачат, и досега никога не съм пристъпила тази клетва с изключение на господина, който хлипаше от щастие, че ме познава. Но сега мистър Косьо Костов не изваждаше никакво жълто писмо и аз започнах да се удивявам. Какво бе измислила мама? Шницелът по виенски вече никак не ми беше вкусен. Как така бе изпуснала Косьо от полезрението си? Това бе просто невъзможно - майка ми никога нищо не изтърваваше, орловото й око знаеше всичко интересно, което се случва на света. Струваше ми се, че усещам жълтата миризма на чекмедже и уголемени пори наоколо, но господин Костов ми се усмихваше. Свещите си горяха най-царствено, аз усещах нещо в гнило в Дания и то съвсем близо до мен. Виенската гозба се сгърчи от неудобство в чинията ми, но едва ли готвач е приготвял блюдо, от което ще се откажа поради неудобство, пък било то и със застрашителни параметри.

- Майка ти е великолепна жена - изведнъж подхвана мъжът, с когото възнамерявах да изградя съвместен живот и чието сърце възнамерявах да пленя завинаги. Беше ми омръзнало от тънките намеци на мама, че ще си умра госпожица, чиято глава е пълна със спомени за напуснали я интимни партньори, способна да напише обширни сърцераздирателни мемоари. Успях да запазя хладнокръвие и не се задавих от изненада при изявлението на господина, макар че след него той разбира се извади жълтото писмо. Това беше мигът на истината. Текстът на посланието ме лиши от дар слово.

Господине,

Благодарете на Бога, че се свързвате с жена като моята дъщеря. Аз съм я възпитала и се чувствам горда с това, защото тя е мое творение, да, наистина съвършено творение, господине. Тя никога не лъже. Ако твърди, че ви обича, то вие ще останете нейната голяма любов до гроб. Верността е нейната най-отличителна черта. Парите за нея нямат никакво значение, ала въпреки това дъщеря ми не е разсипница, господине. Напротив - тя е най-разумното същество, което познавам, и съм убедена, че ще ви поведе по пътеката към трайния материален успех.

Виктория е изключително вярно същество. Зная какво ще се случи с връзката ви - любовта на дъщеря ми ще бъде венец на всяко ваше начинание. Единствено мисълта за това е в състояние да обуздае моите убийствени хипертонични кризи.

Господине, убедена съм, че Виктория никога няма да ви изневери. Вие сте чувствителен и почтен човек - твърдо съм уверена, че тя вече е оценила този изключителен факт.

С дълбока почит към вас,

Камелия Салчева, майка на Виктория Салчева.

P.S.,

В тази светлина много ви благодаря за японския апарат за кръвно налягане, който имахте щедростта да ми подарите. С него се чувствам здрава и овладяла хипертонията. Той има същото значение за мен както дифузионния абревиатор за отстраняване на бръчки около очите, който ми проводихте миналата седмица. Познанията ви наистина са задълбочени, господине, и това приятно ме изненада. Днес младите хора като правило са толкова повърхностни. Животът ми доби нов смисъл, откакто ми осигурихте холандска дюза за овладяване на целулита по долните крайници!

Струва ми се, че съм щастлива. Вече ви чувствам като свой собствен син, с какъвто Господ, нека пребъде волята Му, ще ме дари едва когато вие влезете в моя дом. Позволете ми да ви наричам "Косьо"!

Може би помните нашия разговор на Великден, посветен на дозаторите "Фиермаменте" за отстраняване на старческите петна по деколтето и шията?

© Здравка Евтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)