 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЩЕ НЕ МОГА
ДА ПРИВИКНА
СЪС ЗАЗОРЯВАНЕТО
А толкова бих искал да съм тук.
И толкова не бих желал -
оттатък.
Но слепи са пространствата на юг
и слиза ниско влагата.
В земята.
И зреят полегатите треви:
все тъй делят -
на мъртво и на живо.
Човекът,
който цял живот върви
е тъкмо този,
който си отива.
...Аз вече си прощавам,
че живях.
И че сега, на тръгване,
оставам.
Щадете честно мъртвите.
Без тях
това не би могло да продължава.
© Велизар Велчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2006, № 4 (77)