ЗА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН ТЕРОРИЗЪМ

Валентина Воденичарова

web

Напоследък животът ни минава под знака на тероризма - от абсурдната война в Ирак до спомена за 11 септември и атентатите в Русия и Испания. Медиите сякаш се превърнаха в терористични информационни агенции и като че ли това е единственият начин да разберем, че принадлежим на един общ свят - като влачим оковите на страха от световния тероризъм.

И аз се страхувам, страхувам се, че ставам подозрителна към българските медии, към българските управляващи - страхувам се, че ме зомбират, пробутвайки ми ежеминутно дози страх от външния тероризъм. Страхувам се и защото подозирам, че в онова, което ми каза неотдавна един неемигрирал млад човек, има много истина: "Парите и властта тук са в заговор за унищожаване на българите, какво бъдеще имам аз като въпреки че работя, не мога да довърша образованието си, нямам личен живот, защото не мога да си го позволя, рядко пътувам за удоволствие, пак по същата причина, работя по 18 часа, 7 дни в седмицата, нещо, което не харесвам - и нямам избор, ако искам да съм жив поне физически."

И може би полудявам, защото подозирам, че лавината от бомби, обезглавени трупове и кръв, с която ме заливат, е с основна цел да заглуши сетивата ми за нашия си, вътрешен тероризъм, да омаломощи човешката, гражданската ми воля да търся и посочвам виновните, да крещя. Какво е на фона на световния тероризъм информацията, че българки продават бебетата си за по 1000 лева, че почти всеки тийнейджър е пробвал дрога, че именно тийнейджърки убиха своя приятелка, че има стабилни канали за износ на проститутки и просещи инвалиди, че в домовете за хора с умствени увреждания за година измират половината от тях, че персоналът в тези домове сексуално издевателства с телата (и душите) на тези хора. Че какво е на фона на световния тероризъм обезглавяването на една нация от има-няма 8 милиона души.

Страхувам се, защото за първи път, не в световната, в българската история да воюваш с народа си е политика, по модерному казано - да водиш политика на вътрешен тероризъм. А това дори Хитлер не го е правил.

© Валентина Воденичарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10..2004, № 10 (59)