РЕКВИЕМ

web | Нощна книга

Притъмняло е. В локвата трепва унила звезда.
Две недели валя и тревата е страшно голяма.
Най-висока е тя върху гроба на моя баща -
по-висока от нея наоколо няма.

Дъждовете измиват от буквите евтината боя,
от години строшена е снимката в сивия камък.
Сякаш няма този човек дъщеря,
сякаш никога нищо е нямал!

Вместо мене - съседките в селската мараня
идвали да поплачат, до тъмно седели.
Нямало тука тогава такъв буренак.
Но добрите съседки отдавна измрели.
Вече никой не крета в неделя по калния път -
грохнаха тези, дето още са живи.
По цял ден на припек край дуварите стари седят,
доливат на лягане кандилата мъждиви.

А пък аз мога само във себе си да изкрещя,
да изскубвам тревата с насечени длани
и да виждам, че все пак на гроба на моя баща
тя е страшно висока - по-висока наоколо няма.

© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.