Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТКЛОНЕНИЕ
web | Нощна
книга
И както бях пребита без бой в деня свободен,
аз тъкмо стиснах зъби, кураж да събера -
една позната шипка в другарския следобед
сърцето ми избоде, очите ми издра!
В безумен такт се люшна пред мен светът размътен
и диригентска палка размаха в миг страха...
А капки като шипки, търкулнати на пътя,
потъваха в праха.
"Приятели сме! - рекох. - Почакай, нямам сили!"
Но тази бодра шипка си имаше бодли:
с тях казваше, каквото години бе таила,
и всичко бе пресметнала така, че да боли...
Това се преживява. Все пак - оставам будна.
Вън трябва да е зима - повява тъмен грак.
А колко шипки спят под снеговете трудни!
Дано не дава господ да ги сънувам пак.
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.
|