ТИ СИ...

web | Ток

На нея

Обичам те, защото
                              като минат в центъра
                              през паркинга луминисцентен,
                              токчетата ти са толкоз поривни,
                              че токът спира ококорен...
Ти си руса кръстословица.
Гланцирана и непокътната.
Обител за съвпадащи се въпросителни.
Коктейл от водоравни и отвесни
изненади, разграфени в бледорозово.
Урок по тръпнеща загадъчност.
                              И ето хващам
химикалката нетърпеливо, за да впиша
в непопълнените ти квадратчета
                              изцяло всички
музикални ноти, южни плодове,
атоли в океана, спортни термини,
валути, част от тяло, фигури
от геометрията, кивоти и метеорити,
марка хеликоптери, сладкиши
минерал от групата на силикатите
и ритуал на инките, към който се стремиш.

Ти си парфюмирана настинка.
Заразителна и остра.
Епидемия от обсебващи трапчинки
с аромат на индрише и мандрагора.
Възпаление на дихателните пътища.
                              И гле'й как вдигаш ми
температурата,
и кихам по-буквално от бацил,
кашлям като кашалот, фламбирам се.
                              Но няма начин,
ти си едновременно и вирус, и рецепта -
в теб ми е спасението!
Нали и клин
клин..., а и спин спин избива.
Затова дълбоко
вдишвам наелектризираното ти ухание
и решавам твърдо, че наместо с vitamin C
ще се лекувам
с теб, и в краен случай с вин-це. Ааа -
пчих! Наздраве.

Ти си най-готината
            лятна шестица от тотото.
Примамлива и баснословна.
Томбола за курортисти,
ценна повече от всички фишове,
награди и лотарии, взети заедно.
Късмет дошъл изневиделица.
                              Направо
имам се за милионер. Ма толкова богат,
че чак ми става притеснително, понеже
си голямата печалба на сезона.
                              И докато
разни цифровманиачени юначаги
трескаво събират гилзите от погледа ти
                              проумях, че никой
по-трогателно от теб
не дъвче дъвка,
а походката ти гъвкава
е татуирана в съзнанието ми.

Ти си не жена, а революция.
Ти си не жена, а оксижен,
лепило за мъже,
жен-шен...
И аз бих искал
ултравиолетовите ти очи
да ме облъчват непрекъснато. Не се
страхувам, че ще пипна
рак на чувствата.

Бих искал още
да съм ягодова мелба,
разтопена бавно в жадните ти устия.
Бих искал да съм чисто нов колан,
охлабил дънките ти вечер.
                              Бих искал
да съм издивял войник,
продънващ клаксона, щом мина
покрай теб с камиона.
Бих искал да съм тумбесто
шише с безалкохолно и да
се газирам вулканично,
щом посегнеш да си пийнеш.
                              Бих искал
да съм ластично въже. А ти
да скачаш с него "Бънджи" в пропастта
на най-дълбоката любов.
И най-накрая искам да съм
                              супер
                      твърд
              обилно
      искрящ
лъч
от предумишленото ти усмихване,
разтапящ всяко Зло,
с голямо като Застраховка "З".
Бих искал още, още,
                              но това е краят
на стихотворението и
началото на бурните ни страсти.

Стоил Рошкев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2004
Стоил Рошкев. Ток. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Стоил Рошкев. Ток. София, 1997.