Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЕТИТЕ НЕ СА ТОВА
web | Ток
Поетите на са слаботелесни
и самовглъбени съзерцатели на люляци.
Не са потулили се сомнамбули,
хаотични личности,
зациклили пикльовци,
перколясали бели лястовици или
нагли баби яги
с нацупени дупета.
Поетите не са това.
Един поет
не е сатир с раирано сако, нито
реинкарнирано карначе от канарчета,
не е опустошена мишена,
разнебитен изтребител
или покъртителна картина
на бесни песове
със съсипани слипове
и мърляви зурли.
Поетите не са това.
Поетите ангажименти на поетите към
човечеството
вентилират въздуха
в задушните конюшни
на подсъдните ви предразсъдъци,
че поетът
е угоен гений - очебийно
самонадеяно добиче,
тантурест гуру или
тромав трамвай,
на който още сутринта
му е загаснал тока.
Поетите не са това.
Поетите се раждат в
матови отблясъци сред
ласкаво-прасковите
градини на Сътворението
с езикови тикове и
рогови прерогативи
да бодат слушателите си чрез
лавинни обвинения,
свирепи реплики и
сюрреалистични сюрпризи
от типа на този, че
запокитените китки
зад гробищата не са само цветя,
но и ръце.
Те събуват
табутата, защото
не са роби на никакви фобии,
философии,
видиотени видеотеки,
прокиснали мисли
и болнави навици.
Поетите не са това.
Но кой знае какво са поетите?
Може би и току-що изброеното за тях
да не е вярно,
а поетите да са това,
което споменахме, че не са.
Или обратното.
Със сигурност обаче те са
боровинкови светкавици,
гърмящи цял живот
в градините на Сътворението.
Гърмящи себе си и другите.
Сред плътни тътени
и мълнии прокълнати,
сред безметежно наслаждение
цял живот гърмят
поетите уханно -
като боровинкови светкавици.
Поетите
не са
това.
Стоил Рошкев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2004
Стоил Рошкев. Ток. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Стоил Рошкев. Ток. София, 1997.
|