|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИНФОРМАЦИОННО ИГО Стоил Рошкев Предполагам, има истина в твърдението, че главната армейска среда на нашето време е медийната. Тъй като сега войната преди всичко била информационна. Формирането на възглед, казват, е основното за информационната война. Знае се, живеем отдавна в информационна епоха. Модерни са всички понятия с ореола "информационен" върху им. Тогава дали пък не може да съществува и информационно иго? Макар истината да се прокрадва, мигар тя тутакси не бива заливана от многократно по-обилен порой евфемизми и противникова информация, която по презумпция е дезинформация. Т.е. невярна, заблуждаваща, манипулативна. И която в края на краищата какво? Осмива. Неглижира. Прави неадекватна, дори налудничава истината за реалността. Доминиращата противникова информация в голям процент медии из планетата е създател на балони, митове, паралелна действителност, в която да бъде поместено общественото внимание, като същевременно предоставя възможност безпрепятствено да се нанасят поражения в реалната действителност на противника - да се дезорганизират системите му на обществен живот. Знаем, деградира се населението, невъзможност за конкуренция, колапс в образованието, здравеопазването; причиняване на безработица, демографски срив, обезлюдяване. Целта на всичко това е завладяване на противниковата територия. Е? Да ни е познато отнякъде? Четох из пресата тия дни, че едва 10% от родния текстил се продавал у нас, българският пазар бил залят с турски, китайски и прочие красоти. Наистина все повече имам чувството, че революциите (тук и сега) са възможни. Но, пак мисля си, на персонално равнище. Откривам топлата вода вероятно, но ето. Има много радио- и телевизионни водещи, които все тъй обожават да говорят в множествено число. Примерно: "Крайно време е да се оправим!" Повечето от тези, Техни медийни величества, обаче отдавна са се оправили. Возят ги лимузини, джипове. И за тях ще е противопоказно и зрителите им да се "оправят". В противен случай, я ме осведомете, кой няма да им изпуска изявите? Значи, говорят срещу мизерията, но като че ли мизерията им е поминък. От мизерията печелят те. Само че ако зрителите не бяха зле, ако имаха по-качествени забавления, кой щеше да им таи дъх на допотопните предавания. И как щяха да карат такива скъпи коли без гледаемост? Най ми е смешно - би се подсмихнал всеки що-годе осеферен - като вземат разни като тези, Техни медийни величества, да се тупат в гърдите: "Крайно време е да се оправим!", проектирайки по този начин монолитната група. Но това е заблуда. Нали, за да се пооправи положението на едни, трябва да се повлоши на други. Ние не сме едно цяло. Ние сме различни индивиди. До залежите естествено стигат малко на брой и ако искат да се чувстват добре, не трябва да допускат множеството до извора. Какво ти солидарно разпределение на благата тук. Както се вижда, революцията засега наистина е възможна главно на персонално равнище. И? И затова винаги, когато някой те облъчва: "В моето предаване ще чуете истината" или "Аз ще ви оправя", му се присмей, че играта му ти е известна и си я разбулил. Питай го: "Приятел, тъй като тръбиш, че сме от един отбор, няма ли да ми отпуснеш някой бизнес, концесийка, проценти от залежите, вместо да ми раздуваш все по-отвлечените си понятия. Отдавна не съм въздухар и пр. Само че току-виж излезли верни твърденията на все повече специалисти, че в днешно време войните се водят, за да бъдат колонизирани човешките съзнания. Тоест информационен колониализъм, мозъчен колониализъм. Промити мозъци... Посредством всевъзможни техники - то не са изработването на врагове (които обаче са ти приятели), то не са... Често си мисля, като че ли девизът на Техни медийни величества, естествено, само за лична употреба, е: Никога не забравяйте - настоящето е единствено за нас! Само миналото и бъдещето са за зрителите. Тъмното минало. И светлото бъдеще. Крадците - убеден съм напоследък - са измислили закона: "Не кради!", за да могат, щом са ни обучили веднъж - крадците, нали,без проблем да крадат. За да нямат после конкуренция в кражбите! Наша чест, ако не мислехме, че е грешно да се краде, ако крадците не ни бяха опитомили, приучили, че да крадеш е грях, нямаше да имаме спирачки и, драги зрители, те щяха да са с много назад. Самите крадци. Понеже вместо тях ние щяхме да окрадем всичко. Залежите нямаше да стигнат. А то с измислянето на закона: "Не кради!", крадците, кукловодите де, на голяма част от Техни медийни величества, просто ни слагат информационни белезници. Пранги. Вероятно звучи неделикатно, но... Ох, с две думи - информационно иго! Краде се необезпокоявано. И?
© Стоил Рошкев |