ЕРМИТАЖЪТ, БОГОТА

Стоян Гяуров

web

Николас Гомес Дáвила, този чудат отшелник на мисълта, започва да излиза от полусянката на своята подмолна слава. Разрастващите се концентрични вълни на неговата рецепция обаче отнасят и предимството на безкритично преклонение, с което се ползват имената на автори, въртящи се първоначално само в ограничения кръг на посветените. С излизането на колумбийския автор на дневна светлина изпъкват още по-ясно неговите достойнства, но също и слабите му места.

Notas, Бележки, е вече петата книга на Гомес Дáвила, публикувана на немски: едно грижливо редактирано издание, с азбучен показалец, подробен послеслов от философа Франко Волпи и едно поетично есе от писателя Мартин Мозебах, главния ревнител на южноамериканския творец в немскоезичното пространство. Всъщност това е първият том с афоризми, максими и фрагменти, който Гомес Дáвила отпечатва частно в ограничен тираж през 1954 в Мексико и който е бил предназначен само за неговите близки и приятели. Подборка от тези ранни бележки съставлява ядрото на главната му работа - публикуваните през 70-те години Escolios a un texto implícito (Записки в полето на един имплицитен текст).

Гомес Дáвила не е философ в модерния смисъл на думата - доколкото днес философия предполага систематичност и академизъм. Гомес Дáвила е философ в смисъла, който е бил влаган в това понятие през Античността, когато философията е била начин на живот. В неговия случай това е начинът на живот на един латиноамерикански богаташ, който е могъл да си позволи анахроничния лукс да се затвори в своята великолепна библиотека и да прекара там целия си живот в размисъл и писане. От тишината на своята обител и от висотата на натрупаните знания той наблюдава и коментира делата на човека, блуждаещ в съвременния свят - с всички неизбежни ограничения, които подобна позиция налага.

Неговите escolios, записки, който той води в продължение на десетилетия чак до края на живота си през 1994, са всъщност дневникът на мисълта на един гениален дилетант. Виждаме го как се колебае, как се възторгва, злослови или бездейства с дни наред; забелязваме, че се повтаря, себе си и други, или пък позира, че може да бъде банален и назидателен - капанът, в който обикновено падат авторите на сентенции; улавяме се, че го следваме все по-трудно, когато, опитвайки се да теоретизира, той се уплита в празнословието на много от по-обширните си фрагменти - или когато просто се заблуждава. Гомес Дáвила е недостижим обаче в онези кратки, състоящи се от едно, максимум две изречения брилянтно чисти и остри афоризми, а те съставляват основната част от творчеството му, които са озарени от невероятно проникновение на мисълта и оцветени от яростния темперамент на един аристократ на духа, гаврещ се с пороците на модерния свят, с наивната вяра в прогреса и техниката, с политиката и идеологиите и най-вече с глупостта на съвременния човек: "Глупакът ме превръща и мен в глупак."

В Notas е очертан вече идейният хоризонт на творчеството на колумбийския мислител. Има обаче идеи и теми, които впоследствие остават на заден план или просто отпадат. Изненадва например акцентът, който той поставя върху еротиката и сексуалността в Notas: но само докато стане ясно, че вижда в тях коректив на опасността от пресушаване на разума чрез заораване в абстрактното. Плътта поддържа огъня на интелекта - нищо чудно при Гомес Дáвила, за когото живот и философия са едно. Многообещаващото загатване за "критика на еротичния разум" не намира обаче продължение.

"Чувствен, скептичен и религиозен, това може би не е лоша дефиниция на онова, което съм" - но това самоопределение не удовлетворява. Биографичният контекст, културният фон, Колумбия и колумбийците, които оплюва винаги, когато ги спомене, един ексцентричен милионер в своя ермитаж посред гъмжилото на Богота: има нещо необяснимо, сякаш недействително, което ни убягва във фигурата на Гомес Дáвила, нещо, което ни кара много по-лесно да си го представим като герой на онази стогодишна самота, описана от сънародника му Габриел Гарсия Маркес, отколкото като реален човек. Магическият реализъм като начин на живот?

© Стоян Гяуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2007, № 4 (89)

Текстът е излъчен по радио "Дойче веле", януари 2006.