* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Течеше бялата вода,
и жълтата течеше.
И кукувица над града
годините сечеше.
И аз се лутах край брега,
брод търсех - да премина.
А идеше зелен дъжда
и синя, звънка зима.

Загубих двете си сърца,
едничката посока.
Обувките ми взе калта,
гръдта ми взе висока.
Но аз си пеех - да не спра,
но аз си знаех - трябва.
И не от женска доброта
на вълци дадох хляба.

Течеше черната вода,
а златната - отмина.
Тук бяла ме изхвърли тя,
наполовина - синя.
Наполовина съм жена,
наполовина - песен.
Брегът е истински бедняк -
намръщен и отвесен.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004