|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЪДЕ
web | Луната,
вятърът и любовта
Когато се стопя,
какво ще стане с тези планини,
израснали у мене.
С блатата зеленикави,
с мехурите по тях
и гласовете на тръстиките среднощни.
С луната,
дето яростна изплува
от кладенеца на сърцето ми.
И с времето,
което бяга и се връща,
подобно конник извехтял,
но бронзов.
Нима ще бъдат слама изгоряла
очите на любимия
и онова пътуване,
което в същността ми
продължава.
(Аз чувам стъпките му
в своя пулс
и мъката със черната шамия
отново прекопава лозето.)
В коя река
ще изтече морето,
което във гръдта ми се люлее,
и рибите,
и островите слънчеви.
Звездите, и мъглата,
и вселената,
и този свят,
за който станах дом,
къде ще се преселят.
© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004
|