 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГАГАНИЦА
Седя на полуизгнилата стълба, по която
някога се изкачваше дядо ми, а сега е под тревата,
стената на къщата е напукана, керемидите разместени
и е тихо като миг след природно бедствие,
само едно врабче трепти върху някакъв прът
и с очички кръгли ми казва, че няма смърт, няма смърт,
а светът бавно влиза в мен и нежно боли
и е толкова хубаво, остава само да завали.
© Пламен Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92)