МЛАДИЯТ УЧИТЕЛ НИКОЛА МИХОВ И СЕЛО ДРАГАНОВО
140 години от рождението на акад. Никола Василев Михов (1877- 2017)

Никола Чолаков

web

Никола Василев Михов, от чието рождение на 18 март 1877 г. в Габрово се навършват 140 години, започва своята учителска дейност в с. Драганово през учебните 1895-1896 и 1896-1897 г. Тук денем учи децата в новото двуетажно трикласно училище, а вечерно време - техните родители, основава театрална трупа, раздава книги от читалищната библиотека, свири на цигулка и ръководи хор от ученици, учителки и учители. Той организира синдикална учителска организация под името "Драгановско околийско учителско дружество "Сам си помагай", в което членуват учители от Драганово, Стрелец, Сушица и Долна Оряховица, често с месеци не получаващи заплати.

По инициатива на 19-годишния учител Михов в околностите на Драганово местните учители Марин Пенков (баща на Владимир Русалиев), Христо Иванчев, Христо Калицов, Иван Гацов (баща на Боян Мага) и други образуват социалдемократическа група, която е поздравена от секретаря на РСДП в София Георги Бакалов с писмо № 5 от 2 октомври 1896 г. Пеят "Интернационала" по драгановските баири, когато излизали на разходка. Младият учител чете пред селяните френския вестник "Малката република", като превежда дописката на С. Менделсон "Погребението на Фридрих Енгелс". Ето част от текста: "Ковчегът е обкичен с 50 венци, изпратени от различни работнически социалистически организации в Европа, в това число и от българските социалисти. Евелинг, превел "Капиталът" на английски език, Либкнехт от страна на Германската социалистическа партия и Лафарг се разделят с добрия и обичан приятел, с големия теоретик на социализма, изказвайки своята почит и мъка по неговата загуба." Драгановските социалисти са развълнувани и пожелават превода на дописката да се изпрати в търновския вестник "Освобождение", който я отпечатва на 23 август 1895 г. в бр. 5 на страница четвърта с подпис: Прев. Колю.

След завършване на висшето си образование в Брюкселския университет през 1900 г. с докторат по история на статистиката, Никола Михов отдава целия си живот, ум и талант за издирване в европейските библиотеки на всичко публикувано за България, описва и полага на научни основи издирения от него материал, като оставя 17 тома ценно библиографско наследство. От 1938 г. до 1956 г. работи във висшето търговско училище "Д. А. Ценов" в Свищов за уреждане на академичната библиотека, която днес носи неговото име. За голямата му научно обоснована издирвателска дейност е признат за патриарх на българската библиография. По предложение на Тодор Павлов през 1947 г. става член на БАН. Почива през 1962 г. в София.

На 10 юни 1956 г., придружен от Янко Апостолов, гл. редактор на в. "Дунавско дело" в Свищов, Михов след 60 години посещава Драганово, за да се види със свои бивши ученици и остави на училището архивни документи от онова време.

На снимката отляво надясно: (седнали) Пеньо Иванчев - бивш ученик, Никола Михов, Иван Кабакчиев - бивш ученик; (прави) Петко Нунков - кмет на Драганово, Бояджиев и Апостолов - от Свищов, Косю Педешки - зъболекар и Петър Петров - учител по физкултура.

Разказва на беловласите вече ученици спомени и показва учителския си бележник с техни имена. Той посещава и квартирата, в която е живял в центъра на селото, намирайки внука на своя хазаин Петър Тошков, като му показва прозорците на къщата, до които е стигнала залялата селото р. Янтра през 1897 г. По време на наводнението младият Михов е плувал до къщата, за да спаси партийния архив.

Никола Михов на посещение в квартирата си в центъра на с. Драганово, в която е живял по време на учителстването си (1895-1897)

© Никола Чолаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2017, № 7 (212)