АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Малина Тонова

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Държавните образователни изисквания отразяват очакваните резултати в обучението по български език и литература, насочено към развиване на социокултурната, езиковата и литературната компетентност на учениците. Целта им е да формират личности, които могат успешно да се социализират в условията на глобализация. Глобализацията разкрива неподозирани шансове за милиони хора, стимулира стопански растеж. В този небивало нов, разнороден свят един индивид или група още повече се нуждаят от основа за съхранение на своята идентичност, за ориентацията на своя живот, за мотивация на действията си. Всеки човек узнава кой е в съответствие с възприетото от собствената му среда, традиция и култура. Носи името си, научава потеклото си, встъпва в различни социални роли в отношенията си с обществото. Нашата култура е място да открием и да обитаваме духовните светове в самите нас. Дори един глобализиран свят на икономиката и политиката ще запази многообразието си, но със средствата на културните традиции и опит на всяка страна.

В тази нова социокултурна обстановка нараства ролята на обучението по български език и литература преди всичко като средство за цивилизационно развитие. Тази идея е заложена принципно в организацията на учебното съдържание - социокултурните компетентности, свързани с формирането у учениците на хуманистична ценностна система, се представят последователно в учебното съдържание от 5. до 8. клас, като се въвеждат чрез избрани словесни творби и в хода на обучението се проблематизират чрез основните конфликти в европейската и националната култура. В гимназиалната степен на обучение този принцип на изучаване на литературните творби се подменя от културноисторическия, който поставя основни национални и европейски литературни "сюжети" в центъра на обучението и на практика се оказва нереализируем поради изключителната претовареност на учебната програма от многобройни автори и произведения. Вместо цялостна и единна представа за тематичното и историческото развитие на българската и световната литература учебната програма предлага курс по литературна история. Необходимо е учебното съдържание да бъде прецизирано и ограничено с оглед на водещи културни идеи, свързани с националната ни идентичност, а не с оглед на историческата изчерпателност на литературните факти. В динамичния и бързо променящ се свят от първостепенна важност са мотивацията за учене у децата, пътят към познанието, а не натрупването на определени знания.

Във връзка с практическите цели на обучението е необходимо още повече да се акцентира върху комуникативния аспект на обучението по български език. Някои изисквания към ученика от областта на трето и четвърто ядро - устно и писмено общуване, са твърде завишени и едва ли са необходими за всекидневната езикова практика: При превода на чужд език открива и коригира грешки, дължащи се на интерференция, при съпоставка на оригинален и преводен текст. Открива прилики и разлики между граматическите средства на българския език и граматическите средства на изучавания чужд език. Прилага най-често използваните в писменото общуване жанрови модели (статия, есе, отзив), като използва възможностите им за вариативност в структурното, композиционното и езиковото им оформяне. Едва ли статията и отзивът са най-често използваните в писменото общуване жанрови модели - те са характерни за определена научна област и само бъдещите специалисти филолози се нуждаят от подобни езикови умения - използване на възможностите им за вариативност в структурно, композиционно и езиково отношение. Необходимо е по-скоро да се засилят елементите на обучението, свързани с езиковата култура и с практическата страна на граматиката.

Определено в изискванията към знанията и компетентностите на учениците липсват такива, свързани с повсеместното навлизане на интернет и информационните технологии в нашия свят, което води до съществени промени в битието на литературните текстове. Дълго време литературата е била в нашата култура хранилище на миналия дух, преминаваща през времето и пространството. Но с оглед на развитието на модерните технологии литературата изглежда все повече непригодна за съхранението на човешките категории като спомняне и забравяне, културна памет. Това поставя въпроса, колко дълго още тя ще устоява срещу електронните медии и техния разрушителен потенциал в световен мащаб. Според най-песимистичните прогнози с настъпването на информационната ера не само завършва епохата на книгопечатането, но и на материалното писане изобщо. Но според гласовете на песимистите хуманитаристиката умира вече цял век, което едва ли е сбъднато настояще. Но и консерватизмът спрямо новото е не по-малко излишен и образователната програма трябва да отразява новите реалности.

2. Независимо от формираните държавни образователни изисквания обучението по български език и литература бележи един парадокс - все още липсва система за обективно отчитане на резултатите на обучението в отделните образователни степени. Конкурсните изпити след 7. клас служат единствено като вход към избраните специализирани училища, но не отразяват нивото на обучение. Създаването на аргументативен текст от жанра на съчинение разсъждение, недостатъчно практически отработен за една година обучение в 7. клас, на тази възраст отвежда към заучаване на готови критически формулировки и не проявява реалните умения на децата за създаване на текст, които би показало есето на близка до детското мислене тема.

3. Безспорно изпити след отделните образователни степени са необходими, за да бъдат проявени и оценени постигнатите знания и уменията на учениците. Но те могат да бъдат обективни само ако са стандартизирани, внимателно премерени и точно съобразени с изучаваното учебно съдържание, което все още не е направено и този факт обезсмисля обществените спорове "за" и "против" изпитите по български език и литература, включително и толкова дискутираните матури.

Древна истина е, че човекът е обречен цял живот да се стреми към познанието и никога да не го достига напълно. Човешкото съществуване представлява безкраен път, в който личността се нуждае от твърди нравствени опори, които може да получи единствено от културата. В модерните времена новите медии постоянно разширяват капацитета за натрупване на информация. Как се преценява това - дали като бреме, което утежнява живота, или като алтернативи и нови знания - зависи до голяма степен от актуалността на днешното образование и обществената му роля като средство за развиване на ценностната ориентация на личността.

© Малина Тонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 3
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 3.