ПОТЪВАНЕТО НА ВЕНЕЦИЯ

web | Ежелюбов

Венеция потъва!
Макар и милиметри на година, но
Венеция потъва безвъзвратно.
Във сблъсъка на два зодиакални знака
(Земя - Вода) малшанс за консервирания Ренесанс
и препитание за дребните търговчета венециански.
Защото по Канале Гранде всеки божи ден
се дипли лъскавото цветно приложение
в износената книга на живота.
Продаваш се за спомен на туристите, Венецийо,
на лекомисления миг дори окото му не мига
как утре вечността ще се оправя
с последствията от везузиите и потопите!
А вездесъщата вода залива катедрали,
дворци, музеи, паметници, стари фолианти,
средновековни призраци и духове на дожи,
превзема миналото, застрашава всичко живо.
Потъват, както си пътуват, румените немски групи,
япончетата порцеланови, които пулят
възторжено очи пред гледките непреводими:
...бутиците са пълни с мушами и гумени ботуши...
...децата си играят на сестри от Ордените за спасение...
...разплакано, небето сякаш рони монахини...
рой черни перлени сълзи, търкулнати по бузата
на този град, обречен да потъне...
Понеже е прието да не става дума за въже
във домовете на обесените...
или защото е предохранителна като жена-фелдфебел,
Венеция развъжда гълъби в сърцето си
и заглушава с чаткане на туристически обуща
бълбукащия страх... Ала бучи водата,
гласът й се дочува чак в градчето Местре,
на осем километра от брега. А там синьора Джусто,
родена българка, в носталгия потъналата Виолета,
очаква да роди момче... И всяка вечер,
когато дойде час да къпят младенеца,
ще се повтаря (знам) една почти библейска сцена:
ще рита със крачета, ще крещи, за въздух ще се бори
в коритото си мъничкият Ной. (Така
ще го наричам отсега, за всеки случай.)

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.