НАЙ-ХУБАВАТА НИ ИГРА

web | Ежелюбов

През детството и просякът е принц,
петачето блести като жълтица...
и царска е най-хубавата ни игра.
Отдето и да хвърля поглед, виждам:
баща ми - роб на моето въображение
и аз - владетелка на всички песъчинки.
Понеже аз наум се коронясвам за принцеса,
той бърза да ми вдигне пясъчен дворец -
затънал в ямата, по моя височайша заповед
изгребва пясък и в краката ми го трупа.
Задълбочава се най-хубавата ни игра,
а татко слиза... свлича се... пропада...
изгубва се във някакво подземно царство,
не вижда как дворецът ми уплашено се рони,
как рухвам аз, едно гласче в пустиня:
- Къде се скри? Какво ще каже мама?
В най-рохкавия миг от моето детинство
кой беше развалил най-хубавата ни игра?
Когато вече ме е короновало среброто
за майка - откъдето и да хвърля поглед,
ще виждам някоя от мъничките си принцеси
да проси отговор, сред пясъци да плаче.
Но трябва ли... и как да кажа на едно дете,
че времето пресипва песъчинките в часовника,
засипва детствата, живота ни съсипва,
разваля нашите най-хубави игри?

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.